понеделник, май 04, 2009

Време



Когато ръцете ти натежат от спомени,

очите ти забравят гледки,

сърцето ти оставено на себе си,

намира смисъл.

Сълзите ти,

навиците ти,

умората и недоразуменията,

ситуациите, които си предизвикал,

светът, който си създал,

спомените, които си изфабрикувал,

изводите, които си предрешил.

Заблудите, които си осъзнавал,

лъжите, които си приел,

дрехите, които си свалял,

маските, които си надявал.

Всичките познати и недотам познати любови,

всяка стъпка, всяко връщане назад,

онези моменти на разтуха,

безизходната ти еднозначна самота.

И все пак -  една анонимна прегръдка,

едно докосване в нощта,

няколко целувки плахи за утеха

и обещания за споделена самота. 




*Текстът и снимката са авторски и всяко копиране е свързано с разрешение от страна на автора.


1 коментар:

  1. And yet -- an anonymous hug

    a touch in the night

    few furtive kisses comfort

    and promises of shared loneliness
    That was very beautiful!

    ОтговорИзтриване