събота, януари 30, 2010

Зрънца II





















Сглобено от мен за вас. :-)


петък, януари 29, 2010

Два ангела




Два ангела – пътници останали да пренощуват в едно богато семейство. Но семейството било негостоприемно и не оставило ангелите в гостната, а ги настанило в хладното мазе.

Когато се постилали леглото, по-големия ангел видял дупка в стената и я запълнил и измазал. Когато видял това по-младият, го попитал защо прави това, но по-големият му отговорил:

- Нещата не са такива, каквито изглеждат.

На следващата вечер пренощували в много бедно, но гостоприемно семейство, което разделило с ангелите храната си и им отстъпили собственото си легло, за да си починат добре. След като се събудили, ангелите намерили домакина и жена му да оплакват единствената си крава, която им давала препитанието. По-младият ангел попитал по-големия:

- Как можа да се случи това? Първият мъж имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, но го раздели с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?

- Нещата не са такива, каквито изглеждат. – отговорил по-големият ангел.

- Когато бяхме в мазето, аз разбрах, че в дупката в стената има скрито злато. Домакинът беше груб и не искаше да твори добро. Аз ремонтирах стената, за да не намери златото. Когато на следващата вечер спахме в леглото на това семейство, дойде ангелът на смъртта за жената на домакина. Аз му дадох кравата. Нещата не са такива, каквито изглеждат. Ние никога не знаем всичко. И дори да си вярващ, трябва да имаш и доверие, че всичко, което се случва е в воя полза. За това с времето сам ще разбереш.

Някои хора идват в нашия живот и бързо си тръгват, някои стават наши приятели и остават за минутка. Вчера е история, утре е тайна. Днес... Днес е подарък. Животът е вълшебство и вкусът на всеки момент е неповторим!



понеделник, януари 18, 2010

Вратата




Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:

- Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?

Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.

Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.

Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почеквал определени участъци.

После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била конструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.

Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:

-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие.

ПЪРВО
- позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава.

ВТОРО - не правете прибързани и затова неправилни изводи.

ТРЕТО
- бъдете достатъчно смели да вземете решение.

ЧЕТВЪРТО - вземайки го, действайте уверено и без съмнение.

ПЕТО - съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия.

И последно - не се бойте да направите грешка.



неделя, януари 17, 2010

Камъни в джобовете




Една легенда разказва за двама странници, които били тръгнали на дълъг път. Стигнали до долина, където течал поток. Двамата слезли от конете си и дълго пили от свежата вода. Изведнъж чули глас, който им казал да вземат камъни от потока. След това да ги сложат в джобовете си. Мъжете не разбрали от къде идва гласа, но го послушали и сложили в джобовете си по няколко камъка. “Това, което правите сега, ще ви донесе и голяма радост и голяма мъка.” – казал им още гласът.

Странниците продължили пътя си и на другия ден бръкнали в джобовете си. Вместо грубите и студени камъни, в дланите си държали скъпи диаманти и рубини. Тогава двамата разбрали какво искал да каже гласът край потока. Те се зарадвали на скъпоценностите, но и усетили голяма мъка, че не са взели повече камъни.

«Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.»



четвъртък, януари 14, 2010

Магазини за половинки




Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:

1. Вие можете да посетите този магазин САМО ВЕДНЪЖ.

2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.

3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.

4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.

Една жена решила да посети същият този „Магазин за мъже”, за да си намери половинка.

След като прочела на входа на първия етаж табелата: „Мъже, които имат работа” - тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: „Мъже, които имат работа и обичат децата”.

Жената отишла на третия. Там имало надпис: „Мъже с работа, обичащи деца и необикновенно красиви”. „Божичко!” - зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висляла табела: „Мъже с работа, които обичат деца,
ослепително красиви и помагащи вкъщи”.

- Невероятно! - възкликнала жената - Много ми е трудно да устоя!

Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: „Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични”.

На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание:

„Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!

А точно срещу този магазин бил открит” Магазин за жени”. На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория - богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж ДОСЕГА НИКОЙ, НИКОГА НЕ СЕ Е КАЧВАЛ.



сряда, януари 13, 2010

Момчето и пироните





Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му накрая не издържал и решил да му даде урок. Повикал го при себе си в работилницата и му връчил една торбичка пълна с пирони. Заръчал му да забива по един пирон в дървената врата на двора при всеки случай, в който загуби самообладание и се скара или нагруби някого.

През първия ден момчето забило на вратата 37 пирона. Но постепено в следващите дни то се научило да контролира нрава си. И след няколко седмици броят на забитите пирони спаднал до един на ден. Тогава то разбрало, че е много по-лесно да владее себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.

В деня, в който младежът не забил в дървената врата нито един пирон, доволен от себе си, отишъл при баща си, за да му се похвали. Но тогава бащата му дал нова заръка - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.

Минало се време и дошъл денят, в който юношата извадил и последния забит пирон. Тогава баща му дошъл при него до вратата и му рекъл:

- Синко, ти се справи със задачата си и се промени коренно. Вече се отнасяш към околните много по-добре. Но виж тази врата и дупките, които зеят по нея - тя никога вече няма да бъде същата, като преди.



Халифът и неговата жена



"ابق على الكلب الجائع وأنه سوف يتبع. حارس وأنها ستعضك ".



"إذا كان الكلب هو ربط السلسلة سوف تتبع أي شخص غير مقيدة بشروط."



Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:

- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.

- Но тя Ви обича, Ваше Величество!

- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: „Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.„

Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.

- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: „Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.“



сряда, януари 06, 2010

Осъзнаване




"Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората."


Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея

На четвъртия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци....
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.




вторник, януари 05, 2010

За късмета




Влязъл клиент в магазин за маркови дрехи. Любезно бил посрещнат от продавач-консултант, който с усмивка го въвел в магазина и изказал готовността си да помогне при избора му.

От дума на дума и от дреха на дреха, стигнали до сектора с тениските. Клиентът се спрял на една зелена щампована тениска и помолил за М размер. Продавач-консултантът прегледал размерите и с огромно съжаление, изписано на лицето му, казал:

– Нямате късмет, изчерпан е!

- Аз късмет имам, тенискa няма - отвърнал клиентът.


Интерпретирано от мен.