четвъртък, декември 23, 2010

Правилото на Вик Идиота




Един ученик отива при учителя с определено намерение.
Иска нещо.
Казва, че го иска с цялата си душа и цялото си същество.
Денем мечтае за него, нощем го сънува.
Тъй като желанието му причинява неописуемо страдание, моли за помощ.
– Какво трябва да сторя? – пита той.
Учителят му предлага определена последователност от действия: правилото на Вик Идиота.
Откъде се започва?
Първата буква на Вик – В, означава следното:
Искаш ли нещо?
Вземи го!
Вземи това, което желаеш.
Протегни ръце към него!
Какво търсиш?
„Любовта на тази жена… Тази къща… Тази работа…”
Вземи я!
Направи всичко възможно, за да се сдобиеш с нея.
Заложи живота си, поеми риск, последвай желанието си.
Ученикът се умълчава и след малко казва, че това е невъзможно.
Че е опитвал всичко, но че не е могъл, никой не би могъл.
Невъзможно е да вземе каквото иска.
Учителят му вярва, защото понякога тези неща се случват.
– Какво гласи правилото? – пита ученикът. – Какво следва?
Учителят обяснява:
Правилото на Вик гласи, че след В идва И.
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Направил си всичко възможно и се е оказало неизпълнимо?
И гласи: ако не можеш да го Вземеш, Измени го!
Замени онова, което си искал, с нещо друго!
„Тази жена не ме обича…”
Ами нека те обича друга жена!
„Другата също не ме обича”.
Потърси нова!
Намери моряк!
Вземи си куче!
– Не става! – казва ученикът.
Това, което искам, не може да се измени.
Защото няма втора като тази жена…
Защото няма друга такава къща…
Какво да правя, учителю?
Какво ни съветва третата част на правилото?
Учителят казва: В, И и К…
Край!
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Жалко.
Не можеш да го измениш?
Лошо.
Сега сложи Край!
– А, не… – казва ученикът.
Това не мога да го направя, не искам така.
Невъзможно е…
Как така е „невъзможно”?
Не можеш да го вземеш… Не можеш да го измениш…
Край с него!
– Не, учителю.
Никога не щe мога да се разделя с него!
Аххх…
Учителят мисли.
Не може да го Вземе.
Не успява да го Измени.
И не иска да сложи Край…
Няма какво друго да му каже.
С помощта на правилото учителят е разбрал:
ученикът му
е идиот!



неделя, декември 19, 2010

Жената




Двама приятели решили да си търсят жени. Обаче искали да бъдат съвършени - красиви, умни и добри и тръгнали по света да търсят.

По пътя срещали много красиви, умни и добри жени, но все нещо не можели да си харесат. Решили да се качат на кораб и да пътуват до непознати и далечни острови и един ден пристигнали на един остров, където се запознали с вожда на племето. Тоя вожд имал три дъщери - първата била неземна красавица и много умна, втората пак била много красива и умна, но по-малко от първата и третата била невзрачничка такава, не можела да се мери с каките си.

Стояли на гости един месец и се застягали за път. Тогава единия приятел казал на другия:

- Виж, аз тук открих каквото търсех и мисля да остана, а ти си продължи пътя без мен.

Втория разбрал, че приятеля му се е влюбил и рекъл:

-Ахаа, значи ще се жениш за най-голямата дъщеря на вожда?

Той казал:

-Нее.

-Тогава си харесал втората?

-Нее. Ще се женя за най-малката.

Приятеля му много се учудил на избора му, но нищо не рекъл, сбогували се и си тръгнал.

Отишъл младежа да иска ръката на момата от баща й. Но на тоя остров имало обичай да се дават крави като се взема булка, един вид като откуп и най-високата цена било 10 крави.

Младежа казал на вожда:

- Искам да се оженя за най-малката ти дъщеря и ти давам 10 крави за нея.

Вожда му казал:

- За десет крави мога да ти дам и най-голямата, която е най-красива и най-умна.

- Не, аз искам най-малката.

- Но защо? Тя не струва десет крави...

- Нищо, вземи десет крави, за мен тя струва толкова.

Вожда се учудил много, но се съгласил да му я даде за жена, направили сватбата и заживели младите щастливо.

След 10 години приятеля на младежа решил да го посети и да види как я кара. Стигнал до острова и тръгнал към дома на приятеля си. По пътя срещнал една чудно красива жена и се заговорил с нея. Тя се оказала и много мъдра и ерудирана. Поговорили си и се разделили.

Стигнал до дома на приятеля си, приятеля му много се зарадвал, посрещнал го и извикал жена си да им сервира. В стаята влязла същата тая жена, която той срещнал по пътя.

Той много се учудил и попитал приятеля си:

- Какво става? Да не би да си размислил и да си се оженил за най-голямата?

Той казал:

-Не, за най-малката се ожених.

- Ама как? Тя беше една такава невзрачна сива мишка, а тая е красавица. Как е станало такава промяна?

Тогава жената му отговорила:

- Ами в един момент повярвах, че аз съм тая жена, която струва десет крави.



понеделник, декември 13, 2010

Радостта от живота




Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал.

С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.



неделя, декември 12, 2010

Анжелика II





Една вечер Анжелика, залисана в игра със своите кукли, на които приготвяше чай, не чуваше подканите на майка си да се приготвя за лягане.

- Хайде, Анжелика, време е за лягане, куклите и утре ще имат нужда от чай! - каза, все още търпеливо, майка й.

Анжелика я погледна, усмихна се и продължи да "налива" чай, който любезно поднесе на Франклин.

- Време е да мием дупето и да спим, ето и Франклин вече заспива - напразно се опитваше майка й.

- Анжелика, ще мием дупето или ще го бием - не издържа и се включи баща й.

- Ще го крием - отвърна усмихнато Анжелика.



четвъртък, декември 09, 2010

Носим си кръста




© Снимка: БГНЕС



Един човек все се оплаквал. Постоянно се жалвал:

- Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята...


Чул го Бог, взел го със Себе Си и го завел в едно хранилище.

- Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай - вземи си този, който ти си харесаш.

И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка... Отделял настрана, връщал се и пак избирал.

Накрая взел един:

- Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.

Бог се умихнал и казал:

- Ех, човече, човече... Знаеш ли какво направи? Ти избра пак твоя си собствен кръст...



сряда, декември 08, 2010

Питър и вълшебната нишка





За Албена Попова


Питър бил много весело момченце. Всички го обичали: и родителите му, и учителите, и приятелите му. Но имал един недостатък… Питър не можел да живее в момента. Не се бил научил да се радва на нещата, които се случвали в настоящето. Когато бил на училище, си мислел колко хубаво би било да си играе на двора. Когато играел на двора, си мислел за лятната ваканция. Все си мислел за нещо друго и никога не отделял време да се наслади на специалните моменти, които изпълвали дните му.

Една сутрин той се разхождал в гората недалеч от дома си. Почувствал умора, решил да си почине на една полянка и след малко заспал. Дълбоко в съня си чул как някой го вика по име:

„Питър! Питър!”- повтарял някакъв писклив глас над него. Той бавно отворил очи и с изненада видял стара жена с поразителна външност. Изглеждала на повече от сто години, а снежнобялата коса покривала раменете и като сплъстено вълнено одеяло. В сбръчканата си ръка старицата държала вълшебно топче с дупчица в средата, а от дупчицата се подавала дълга златна нишка:

„Това е нишката на твоя живот, Питър – казала тя. – Ако я дръпнеш съвсем лекичко, цял час ще отлети за секунди. Ако дръпнеш малко по-силно, цели дни ще отлетят за минути. А ако дръпнеш с цялата си сила, месеци, дори години ще изминат за няколко дни.”

Питър много се развълнувал от това откритие.

„Може ли да ми го дадеш ?” - помолил той. Старата жена бързо протегнала ръка и дала топчето с вълшебната нишка на момчето.

На другия ден Питър седял в класната стая, но му било много скучно и не го свъртало на едно място. Изведнъж си спомнил за новата си играчка. Подръпнал лекичко златната нишка, в същия миг се озовал вкъщи и започнал да си играе в градината. Питър осъзнал силата на вълшебната нишка.

Скоро му омръзнало да бъде ученик и закопнял да бъде тийнейджър с всички вълнуващи неща, които носи тази фаза от живота. Затова пак извадил топчето и този път дръпнал златната нишка по-силно.

Изведнъж Питър се превърнал в тийнейджър и сега си имал много красива приятелка – казвала се Елизе. Но той пак не бил доволен, защото не се бил научил да се наслаждава на момента и да изследва простите чудеса на всеки етап от живота си. Вместо това почнал да си мисли колко хубаво ще е да бъде възрастен.

Затова пак дръпнал нишката и много години се изнизали само за миг. Този път видял, че се е превърнал в мъж на средна възраст. Елизе вече била негова жена и двамата били заобиколени от много деца. Забелязал обаче и друго. Някога черната му коса вече почнала да побелява. А някога младата му майка, която обичал толкова много, сега била стара и немощна.

Но Питър пак не можел да живее в момента. Той така и не се научил да живее в настоящето. Затова отново дръпнал вълшебната нишка и зачакал промяната. Този път видял, че е деветдесетгодишен старец. Косата му била бяла като сняг, а красивата му млада жена Елизе била умряла преди няколко години. Прекрасните му деца били пораснали и напуснали дома си, за да водят свой собствен живот.

За пръв път Питър осъзнал, че не е имал време да се порадва на чудесата на живота. Той така и не отишъл на риба с децата си и нито една вечер не излязъл с Елизе на разходка под лунната светлина. Не успял да засади нито едно цвете, нито да прочете онези прекрасни книги, които майка му толкова обичала. Вместо всичко това, той препускал през живота, без да спре и да погледне всички онези хубави неща по пътя.

При това откритие Питър много се натъжил. Той решил да отиде в гората, където като малко момче обичал да се разхожда, за да се поразведри и да проясни ума си. Когато стигнал там, видял, че дръвчетата, които помнел от детството си, се били превърнали във величествени дъбове.

Сега гората била приказно красива. Той легнал на една полянка и потънал в дълбок сън. Само след минута чул, че някой го вика:

„Питър! Питър!” - oтворил очи, погледнал нагоре и с изненада видял, че това е същата старица, която преди много години му дала топчето с вълшебната златна нишка.

„Хареса ли ти моят специален подарък?” – попитала го тя. Питър й казал истината:

„Отначало беше забавно, но сега много съжалявам. Целият живот мина пред очите ми, без да мога да му се порадвам. Сигурно е имало и тъжни, и прекрасни моменти, но нямах възможност да изпитам нито едното, нито другото. Чувствам се празен. Пропуснах да живея живота, който ми беше даден.”

„Ти си много неблагодарен – казала старицата. – Все пак ще изпълня едно твое последно желание.”

Питър се позамислил за секунда и бързо казал:

„Искам пак да съм ученик и да изживея живота си още веднъж.”

После той пак потънал в дълбок сън и пак чул, че някой го вика и отворил очи.

„Кой ли може да е този път?” – зачудил се той. Когато отворил очи, с огромна радост видял, че до леглото му стои майка му. Тя била, млада, здрава и лъчезарна. Питър разбрал, че необикновената жена от гората е изпълнила желанието му и се е върнал към предишния си живот.

„Побързай, Питър. Спиш прекалено много. Ако не станеш в същата минута, ще закъснееш за училище” – казала строго майка му.

Питър веднага скочил от леглото и от този ден започнал да живее така, както искал. Изживял живот, пълен с удоволствия, радости и победи. А всичко това почнало, когато престанал да жертва настоящето в полза на бъдещето и заживял в настоящия момент.


събота, ноември 13, 2010

Приятели




По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.

- Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.

- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински....

- Има ли вода?

- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.

- А ще ми дадат ли храна?

- Колкото поискаш.

- А кучето?

- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

- Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.

- Да, на двора има кладенец.

- А кучето ми?

- До кладенеца има поилка.

- А дали ще ви се намери малко храна?

- Да, ще те нахраним.

- А за кучето?

- Ще се намери кокалче.

- Какво е това място?

- Това е раят.

- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

- Лъже! Там е адът.

- Но как търпите това?

- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.



неделя, октомври 10, 2010

Нивата




Един стар селянин повикал тримата си синове на смъртното си легло и им рекъл:

- Синове мои, смъртта е близо и скоро ще настъпи последният ми час. Затова трябва да споделя с вас една тайна. В нивата зад къщата е скрито голямо съкровище. Копайте дълбоко и ще го намерите. После никога вече няма да се тревожите за пари.

Щом старецът умрял, синовете хукнали към нивата и започнали с всички сили да копаят. Работили дълги часове в продължение на много дни. Вложили цялата си младежка енергия в тази задача и не оставили нито сантиметър от нивата непрекопан. Само че, уви, не намерили никакво съкровище. Накрая се отказали, проклели баща си за тази явна лъжа и се чудели защо е искал да им се подиграе по този начин. Но следващата есен същата нива дала реколта каквато цялото село никога дотогава не било виждало. Тримата сина бързо забогатели и повече никога не се тревожили за пари.



вторник, септември 21, 2010

Нека бъда твоята есен - Ваня Костова







събота, септември 18, 2010

Коне от една порода




Пътувал веднъж един магнат в разкошна карета, теглена от шест породисти коня, купени от различни страни. Каретата затънала в тресавище и колкото кочияшът да шибал конете, те не могли да помръднат. Не щеш ли, появил се селянин с каруца, теглена от двойка кончета, който с лекота преминал през същото тресавище. Магнатът се изумил и попитал селянина:

- В какво се крие силата на твоите коне?

Онзи отговорил:

- Вашите коне, макар и силни поотделно, всичките са от различна порода и между тях няма никаква връзка.

Всеки смята себе си за по-породист от другите и тегли в своята посока. Шибнеш единия, а другият само се радва на това. А моите кончета са обикновени, от една порода - кобила със своето жребче. Само леко да заплашиш с камшика единия от тях и другият вече влага всичките си сили, за да помогне на този до него.



сряда, август 25, 2010

Днес научих...




Днес научих, че каквото посееш, това ще пожънеш.

Научих, че проблемът е твой докато не го споделиш, тогава, ако си посял добро, проблемът става общ, а решенията много.

Научих, че е добре да внимаваш какво излиза от устата ти, защото само след минути може да се наложи да помолиш за помощ същия човек, когото си нагрубил.

Но научих, че дори и да не си се отнесъл добре с някого, той може да те изненада и да ти помогне, ако му покажеш, че си му благодарен.

Научих, че думи на безусловна, а дори и безсловесната подкрепа, отключват неподозирани сили.

Научих, че предложенията за помощ от околните, са мощ. Мощ, която впрягаш да работи чрез теб, в твоя полза.

Научих, че проблемът е толкова сериозен, колкото го виждаш в ума си.

Научих, че да поемеш отговорнос т за действията си, е начин да се почувстваш силен в критична ситуация.

Научих, че е по-добре да прегърнеш някого, отколкото да му предлагаш готови решения.

Научих, че е по-добре да действаш, отколкото да мислиш, а ако трябва да мислиш, нека е докато действаш.

Научих, че по-добре подкрепа на момента, отколкото потупване по рамото след това.

Научих, че ако сам не си слагаш бариери, никой друг няма да ги сложи.

Научих, че проблемът на един е благодат за друг и това не винаги е лошо.

Научих, че проблемите са за решаване.

Научих, че е по-добре да изпуснеш парата на момента, отколкото да махаш буца от гърлото след това. Я махнеш, я не.

Научих, че ако не можеш да помогнеш на някого, поне не му се пречкай.

Научих, че за да преодолееш препятствие, трябва първо да го погледнеш.

А и нямаше никой, който да ми каже, че няма да се справя.

Само един остана безучастен, игнорирах го и се справих.

И всичко това научих само за час и половина в този луд, луд ден, в който всичко си дойде на мястото и емоционалната обвързаност между мен и моите колеги ми показа, че няма нищо чудно в чудесата.

Благодаря Ви! И Ви прегръщам! ;-)


*Текстът e авторски и всяко копиране е свързано с разрешение от страна на автора.



петък, август 13, 2010

Как се броят звезди




Веднъж попитали Настрадин Ходжа колко звезди има на небето. Той отговорил:

-Този въпрос ме интересува отдавна. Но аз мисля, че той може да бъде решен само в случай, че сам се кача на небето и преброя звездите. Но тук изникват две препятствия.

Ако започна да ги броя през деня, се боя, че многото работа и тълпата зяпачи ще ми попречат. Остава да се кача нощем и да се заема с преброяването на звездите. Това обаче е опасно, защото не знам ще мога ли да намеря на небето свещ или лампа, а в нощната тъма е невъзможно да се броят звезди.

Ето тези две препятствия ми пречат да реша въпроса, колко са звездите на небето.



четвъртък, август 12, 2010

Въже за простиране




При Настрадин дошъл съседът му и го помолил да му услужи с въже да простиране.

- Извинявай, но аз суша на него брашно - казал Настрадин.

- Как е възможно да се суши брашно на въже? - попитал съседът.

-Това не е толкова трудно, колкото си мислиш, особено ако не искаш да го даваш на някого.



сряда, август 11, 2010

Анжелика




Анжелика се събуди рано, както всеки ден и събуди майка си, докато търсеше дистанционното за телевизора. След като го намери, се усмихна и пусна Cartoon-a. Майка й я целуна за „Добро утро” и отиде да й приготви корнфлейкса – шоколадови топчета, които толкова много обичаше.

След като закуската беше готова, майка й влезе в стаята и я завари на ръба на леглото, втренчила поглед в анимацията по телевизора, да обяснява надълго и на широко на рисуваните герои за своите баби и дядовци.

- Кажи, мамо, кои са твоите баба и дядо? – поиска да разбере повече майка й.

- Аз имам две баби и двама дядовци – каза доволно Анжелика, – баба Мими, баба Пенка, дядо Петър и дядо Коледа.


*Текстът и снимката са авторски и всяко копиране е свързано с разрешение от страна на автора.


понеделник, август 09, 2010

Разговор с Бога




Сънувах, че разговарям с Бога.

- И така, искаш да говориш с Мен? – пита ме Той.

- Ако имаш време – отговарям.

- Моето време е вечност. Какво искаш да Ме питаш?

- Какво най-много те учудва в хората? – задавам Му въпрос.

Бог отвръща:

- Че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а после много искат пак да станат деца. За да спечелят пари, погубват здравето си, след това ги харчат, за да го оправят.

Взират се със страх в бъдещето и забравят за настоящето, така не живеят нито сега, нито после.

Живеят като че ли никога няма да умрат, а умират сякаш никога не са живели.

Бог взима ръката ми и ние мълчим. Тогава аз питам:

- На какво искаш да научиш Твоите деца?

- Искам да разберат, че не е възможно да накараш някого да те обича. Можеш само да му го позволиш.

Че не е добре за човека да сравнява себе си с другите.

Че богат е не онзи, който има много, а този, който е доволен от малкото.

Че трябват само няколко секунди, за да нараниш човека, но са необходими много години, за да излекуваш раните.

Че прошката трябва да се потвърждава със самия живот.

Че има хора, които обичат дълбоко и искрено, но не умеят да го изразят.

Че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по различен начин.

Че понякога не е достатъчно да ти бъде простено, но трябва и ти самият да простиш на себе си.

И че Аз съм тук...

Винаги.


петък, юли 30, 2010

Тримата странници




Вървели трима странници. В навечерието на съботата тримата се наговорили и скрили парите, които имали. В полунощ единият от тях станал и като взел парите, ги скрил на друго място. Накрая на деня странниците отишли да вземат парите и като не ги намерили, започнали да се обвиняват един друг в кражба. Решили да отидат на съд при Соломон.

Като изслушал техния разказ, Соломон им предложил да дойдат на другия ден за решение.
А той самият започнал да измисля начин, по който да открие крадеца, като го застави сам да се издаде. Когато страниците се явили в съда, Соломон се обърнал към тях със следните думи:

- Чувал съм за вас, че сте хора просветени, мъдри и опитни в спорните дела и ви моля да отсъдите в дело, с което се обърна към мен един цар.
В страната на този цар расли в съседство юноша и девойка. Те се влюбили един в друг и юношата казал на момичето: "Закълни ми се, че няма да станеш ничия жена, докато аз не дам своето съгласие." Момичето се заклело.

След известно време го сгодили за друг. След венчавката, когато младите останали насаме, невестата казала на младоженеца: "Не мога да стана твоя жена дотогава, докато не отида при първия си годеник, на когото съм се заклела, и докато не получа неговото съгласие за това."

Като дошла при първия си годеник, тя казала: "Вземи голям откуп в сребро и злато и ми разреши да стана жена на този, за когото ме венчаха." "Тъй като остана вярна на клетвата си - отговорил той, - аз няма да взема никакъв откуп. Върви, ти си свободна." А на младия мъж, който бил там казал: "Радвай се на съдбата си в този свят."

По обратния път ги нападнали разбойници. Сред разбойниците имало един старец, който, недоволен от заграбените пари и украшения, поискал любовни ласки от младата жена.

"Позволи ми - помолила тя, обръщайки се към разбойника, - да разкажа за един случай от живота си." И тя разказала историята на първия й годеж и за това, как са постъпили двамата й годеници. "Помисли -добавила тя в заключение, - този юноша, който имаше всички права над мене, преодоля своята страст и не ме докосна. Ти, като стар човек, още повече би следвало да обуздаеш себе си. Вземи всичкото това сребро и злато, само пусни мен и мъжа ми."

Като изслушал разказа й, разбойникът вдигнал очи към небето и дълбоко разкаян за това, което той, стоящият на ръба на гроба, е имал намерение да направи, не само пуснал младата двойка на свобода, но върнал и всичките пари и скъпоценности до последния петак.

- Царят - добавил Соломон, - в страната на когото се случило това, ме пита, кой от замесените в това заслужава висша похвала? И ето, сега аз ви моля да ми помогнете да отсъдя в това дело.

- Господарю - отговорил един от странниците, - според мен висша похвала заслужава невестата, останала вярна на своята клетва.

Вторият казал:

- За висша похвала е достоен младият мъж, който е успял да устои на изкушението и не я е докоснал, преди първият годеник да я освободи от клетвата й.

- Какво е това! - възкликнал третият. - Най-много се учудвам на разбойника. Помислете само. Не стига че не пипнал пленницата, парите, но и всичките пари, които му били в ръцете, върнал обратно!...

И казал цар Соломон:

- Този последният с такъв възторг говори за парите, които даже не е виждал, а само е слушал за тях. Как би постъпил той с тези, които са се оказали в ръцете му?



четвъртък, юли 22, 2010

Всичко е за добро




Веднъж раби Акива тръгнал на път, като взел със себе си магаре, петел и фенер.

Надвечер той стигнал до едно село и помолил за подслон за през нощта, но тамошните жители го прогонили, при това с удари и ритници. Това грубо отношение не разколебало вярата му и като си казал: "Всичко, което Бог прави, е за добро", уморено се затътрил да нощува в гората. Устроил се удобно, изял парче хляб и изведнъж чува - петелът крещи на умряло. Скочил раби Акива, но успял само да види опашката на лисицата, която побягнала надалеч с петела в зъби.

Загубата на петела не разколебала вярата на раби Акива Отново с думите "Всичко, което Бог прави, го прави за добро", той седнал да учи Тора под светлината на фенера.

Изведнъж се надигнал вятър и изгасил огъня. Отново казал раби: "Всичко, което Бог прави, го прави за добро" - и забелязал, че в тъмнината магарето е избягало. Огорчил се раби Акива от загубата на магарето, съжалил, че на сутринта ще се наложи да измине дълъг път пеша, поохкал, повъздишал и все пак повторил: "Всичко, което прави Бог, е за добро."

На следващата сутрин, като извървял целия път пеша и си свършил работата, раби Акива си тръгнал за дома. Като стигнал до селото, в което с него се отнесли толкова лошо, за свое удивление установил, че в него няма жива душа. Същата нощ, когато той молил за подслон, дошли разбойници и безжалостно избили всички.

Тогава раби Акива си помислил: "Неведоми са пътищата Господни. Ако жителите на селото ми бяха разрешили да остана, разбойниците сигурно щяха да ме убият заедно с всички. А съдейки по следите, те са дошли от гората, значи са били в там, когато бях и аз. Ако бяха чули петела или магарето, или да бяха забелязали светлината на фенера, и аз вече нямаше да съм между живите. Наистина, човек винаги трябва да разчита на Бога!"



сряда, юли 21, 2010

Истината и Притчата




Преди Истината ходела гола по улиците, както майка я е родила. Това, разбира се, не се харесало на хората и никой не я пускал у дома си. Веднъж, когато тъжната и обезпокоена Истина бродила по улиците, срещнала Притчата, облечена в красиви дрехи, радващи очите. Притчата попитала Истината:

- Защо ходиш гола и толкова тъжна по улиците?

Истината печално навела глава и казала:

- Сестро, аз падам все по-ниско и по-ниско. Аз вече съм стара и нещастна, затова хората се отдалечават от мен.

- Не може да бъде - казала Притчата - хората да се отдалечават от теб, защото си стара. Аз също не съм по-млада, но колкото повече остарявам, толкова повече намират у мене. Ще ти разкрия една тайна: хората не обичат простите, откритите неща.

Те предпочитат нещата да са малко скрити и украсени. Хайде да ти дам няколко от моите красиви рокли и веднага ще видиш как ще те заобичат.

Истината приела съвета на Притчата и се облякла в красиви дрехи. И о, чудо! От този ден никой не бягал от нея, приемали я с радост и усмивка.

Оттогава Истината и Притчата са неразделни.



вторник, юли 06, 2010

Подход




Една вечер след дълъг работен ден бащата седнал да чете вестник. Детето, което искало да играе, не му давало спокойствие.

Накрая бащата се ядосал, откъснал от вестника една снимка на земното кълбо и я накъсал на стотици парчета.

"Хайде, синко, сглоби пак снимката от тези парченца" - казал той, като се надявал, че така ще намери работа на детето за достатъчно дълго време и ще си дочете вестника.

За негово учудване детето се върнало само след минута с идеално сглобената снимка на земното кълбо.

Слисаният баща го попитал как е успяло да извърши този подвиг, а то се усмихнало и казало:

"Татко, от другата страна на земното кълбо имаше снимка на един човек и след като сглобих човека, светът си дойде на мястото".



неделя, юли 04, 2010

Дървото на желанията




В Индия, концепцията за рая е дърво изпълняващо желанията. Който седнел под такова дърво, всяко негово желание се изпълнява веднага. Няма никаква задръжка, никакъв времеви промеждутък между желанието и неговата реализация.

Човекът бил уморен и легнал да спи под такова дърво, изпълняващо желанията. Когато се събудил, почувствал силен глад и помислил:

- Много съм гладен, бих искал да имам малко храна отнякъде.

И веднага отнякъде се появила храна. Направо извирала от въздуха, много вкусна храна. Човекът бил толкова гладен, че не помислил от къде се е появила (когато сте гладни, много-много не му мислите). Той започнал веднага да яде, а храната била така вкусна...

След това, когато гладът му преминал, той се огледал наоколо. Сега той чувствал удовлетворение. Появила му се друга мисъл:

- Сега, ако имаше и нещо за пиене ...

В Рая няма забрани и веднага се появило прекрасно вино.

Лежейки в сянката на дървото и спокойно пийвайки от виното, обгръщан от прохладния вятър в рая, той започнал да се удивява:

- Какво става всъщност? Може би аз спя? Или пък тук има няколко привидения, които си правят шеги с мен?

Дървото изпълнявало всички желания. И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни – именно такива, каквито той си ги представял.

Човекът се разтреперил и помислил:

- Сега те сигурно ще ме убият.

И те го убили.



неделя, юни 27, 2010

Правило Седмо



УСЪВЪРШЕНСТВАЙ УМЕНИЕТО ДА ПЕЧЕЛИШ



— Днес, ученици мои, аз ще ви разкрия най-главната тайна на успеха. Но няма да говорим за златото, а за вас – мъжете, облечени в цветни одежди, седящите сега пред мен. Аз ще ви разкажа за това, кои са съставките на успеха, заложени в главите и сърцата ви. – На седмия ден Аркад се обърнал към учениците точно по този начин.

Наскоро при мен дойде един млад човек с молба за пари назаем. Когато аз го попитах от какво е предизвикана тази нужда, той се оплака, че доходите му не стигат, за да посреща разходите си. След което аз му обясних, че за кредиторите той не представлява интерес, понеже няма с какво да връща дълговете. «Всичко, което ти трябва, - казах му аз, - това е да печелиш повече. Какво правиш за това?» - «Всичко, което е по силите ми. През последните два месеца аз шест пъти молих своя господар да увеличи надницата ми, но без успех. Никой не би правил това по-често от мен.»

Можете да се посмеете над неговата простота, но този юноша притежава най-главното, което трябва за постигането на успех: той има огромно желание да печели повече. А то струва скъпо.

Желанието е първично. При това то трябва да бъде силно и конкретно. Размитото желание за всичко и то веднага не е нищо повече от хленченето на слабия. Желанието за забогатяване може да бъде сравнено с мечта. Когато човек, обаче, иска да притежава пет жълтици, то това прилича на достижима цел. Подкрепяйки желанието си за петте жълтици със сила и умения, човек може да направи следващата стъпка, поставяйки си за цел десет жълтици, после двадесет, хиляда и, накрая, да стане истински богат. Научавайки се да пази малко богатство от няколко монети, той вече става способен да запази и голямото състояние. Така се трупа не само опит, но и богатство. След време човек придобива необходимите знания и умения.

Както аз вече казах, желанията трябва да бъдат прости и точни. Ако са прекалено много, те потискат целта, понеже отвличат вниманието с разнообразието си, пречат на човека да се съсредоточи върху главното.

Щом човек се научи да разбира желанията си, неговата способност да печели рязко се повишава. В онези времена, когато аз бях обикновен писар и ден след ден изписвах глинените плочки, получавайки за това няколко медни гроша на ден, аз обърнах внимание на това, че другите работници изпълняват повече задачи и техният труд се заплаща по-щедро. Затова аз реших за себе си, че няма да изоставам. Много скоро аз открих причината на успеха: трябва да проявиш по-голям интерес за работа, да се концентрираш върху задачата, да проявиш старание и настойчивост – и ето че настигането ти от други става трудно. Порасналото ми майсторство бе възнаградено със същественото повишаване на надницата, която не ми се наложи да изпросвам.

Колкото по-мъдри ставаме, толкова повече печелим. Човек, стремящ се да усъвършенства труда си, задължително ще намери признание. Ако той е творческа личност, задължително ще му потрябват новите начини на работа, инструменти, които ще позволят подобряването на качеството на неговата работата. Ако той е лекар, няма да е излишна обмяната на опит с колегите. Търговецът трябва постоянно да търси все по-качествени стоки и при това да следи, тяхната цена да не се окаже прекалено висока.

Всеки, който усъвършенства своето майсторство, след време сменя и профила на работата. От калфа става собственик, и вече другите работници зависят от него, както някога самият той бе зависим. Ето защо аз призовавам всички да вървят в крачка с прогреса, не изоставайки нито на крачка и не тъпчейки на място.

Полезният опит обогатява живота на човека, изпълва го с особено съдържание. Всеки уважаващ себе си мъж трябва строго да следва следнитезаповеди:

Да връща дълговете на време, да не задлъжнява, ако няма с какво да връща дълговете.
Да се грижи за своето семейство така, че семейството да се гордее с него.

Да направи такова завещание, че в случай на неговата смърт собствеността да бъде разделена справедливо.

Да има състрадание към нещастните, да им помага в разумни граници. Да бъде внимателен към нуждите на скъпите му хора. По такъв начин, седмото правило за забогатяване е в това, да усъвършенствате своите способности и навици, да се учите и да ставате по-мъдри, да живеете така, че да уважавате самите себе си. Само тогава ще придобиете увереност в себе си и ще можете да изпълните всичките си желания.

Ето, че споделих с вас всичко, което знам, което натрупах през дългия си живот. Моите съвети ще са полезни на тези, които искат да станат богати.

Във Вавилон има толкова злато, колкото дори и не сте сънували, ученици мои. Злато има за всички.

Смело вървете напред, проверявайте на практика моите съвети, придобивайте и умножавайте богатството. Това е ваше пълно право.

Предайте получените знания на всички, които го заслужават. Нека колкото може повече достойни граждани процъфтяват в любимия ни град!


КРАЙ


петък, юни 25, 2010

Правило Шесто



ОСИГУРИ ДОХОД ЗА В БЪДЕЩЕ



— Животът на всеки човек започва от раждането му и продължава до старостта. Това е пътят на живота, и никой не може да го промени, освен ако боговете не го пожелаят, призовавайки човека в своето царство преждевременно. Затова и ви казвам, че трябва предварително да осигурите доход за бъдещето, за достойно посрещане на старостта и да се погрижите за това, семейството ви да не изпитва недостиг от нищо дори и след вашата смърт. Усвоявайки този урок, вие ще можете да запазите кесията си пълна в такъв период от живота, когато вече няма да имате сили за да се учите – така посрещнал Аркад учениците си на шестия ден.

Човек, овладял законите за забогатяване, си осигурява постоянен ръст на доходите, ориентирайки се към бъдещето. Той трябва да планира инвестициите си така, че те да носят доход години наред и за да могат плодовете им да се берат в старостта.
Има няколко пътя за постигането на това. Можете да направите тайник, в който да пазите богатството си. Но никакъв тайник не е застрахован от крадците. Затова аз не препоръчвам този път.

Можете да купите имоти и земи, разчитайки на бъдещи доходи. Ако бъдат избрани правилно, те наистина ще станат ценно вложение и ще донесат изгода.

Можете да дадете неголяма сума на лихваря, така че след време тя да се увеличи за сметка на натрупаните лихви. Един мой познат обущар на име Ансан ми сподели, че за осем години заемът, който е дал на лихваря, всяка седмица се увеличава с две сребърни монети. И наскоро лихварят направил отчет за състоянието на влога, цифрите на който довели Ансан до пълен възторг. Скромното му вложение се превърнало в хиляда и четиридесет сребърни монети. Аз с удоволствие му препоръчах да продължи влога още дванадесет години, пресмятайки, че с натрупаните лихви влогът ще се увеличи до четири хиляди монети, а това е напълно достатъчно за спокойното посрещане на старостта.

Този пример е доста красноречив. Излиза, че дори доста скромно вложение носи след време добър доход. Защо човек да не се възползва от този начин за умножаване на богатства, дори той и да има стабилен доход от своя занаят?

Ще се осмеля да продължа разсъжденията по тази тема. Струва ми се, че един ден мъдрите хора ще помислят за това, да застраховат човека от смъртта при условие, че той прави редовни неголеми вноски приживе. Тогава, в случай, че напусне този свят, семейството и близките ще получат приличен доход. Такъв вариант ми изглежда в голяма степен примамлив, така че аз ви съветвам да приложите моята идея. Да се направи това сега е трудно, тук трябват усилията не на един човек, а на цяла компания. Застраховането трябва да стане също толкова стабилен елемент, колкото и царският трон. Но аз мисля, че ще дойде деня, когато идеята ще започне да работи и ще донесе процъфтяване на мнозина.

Но понеже ние живеем сега, а не в бъдеще, трябва да ползваме тези средства, които са достъпни сега. Ето защо аз ви препоръчвам да усвоите мъдростта, натрупана с години, и да се постараете за напредналата си възраст да осигурите себе си и своето семейство. Мизерстване на стари години при пълната неспособност за изкарване на доход може да бъде истинска трагедия.

— А сега чуйте и шестото правило за забогатяване.

Навреме осигурете достойната си старост и се погрижете за достойното съществуване на семейството.

Следва седмо последно правило.


Правило Пето



ПРЕВЪРНЕТЕ СВОЕТО ЖИЛИЩЕ В ДОХОДНО ПРЕДПРИЯТИЕ




— Ние се съгласихме, че девет десети от доходите си човек отлага за да живее и се наслаждава на живота. Та затова, ако поне деветата част от тези средства се окаже доходно вложение, богатството ще расте още по-бързо! – Петият урок Аркад започнал с тези думи.

Повечето жители на Вавилон живеят със семействата си в бедни квартали. Те плащат на собствениците значителни наеми за жилища, които са принудени да обитават, и дори нямат възможност да направят градина, а децата са принудени да играят своите игри по прашните улици. Не може семейството да бъде щастливо в теснотия, без собствен дом, където е широко и чисто, в двора на който жените отглеждат не само цветя, но и полезни билки и култури.

На човека е приятно да яде смокини от своите дървета, да пие вино от собственото лозе. За човека е важно да има свой дом, с който може да се гордее, за благоустрояването на който да полага усилия. Ето защо препоръчвам на всеки мъж да придобие собствен покрив над главата, който би служил като сигурно укритие и за него, и за неговото семейство.

В това, да придобиеш собствен дом, няма нищо невъзможно за тези, които са поставили пред себе си такава цел. Нима не е проявил нашият велик цар мъдрост, значително разширявайки границите на Вавилон така, че по земите му да се разполагат красивите къщи на гражданите, при това и надостъпни цени?

Освен това, ще ви кажа, скъпи мои ученици, лихварите с радост дават назаем пари на тези, които желаят да ги вложат в купуването на къща и земя. Вие можете да се възползвате от заем, за да платите труда на каменоделеца и строителя, а спестеното от вас злато ще стане гаранция за вашата платежоспособност.

След като построите собствения си дом, вие ще се разплащате с кредитора, редовно плащайки уговорените суми така, както преди сте се разплащали със собственика на жилище. И тъй като всяко плащане ще намалява сумата на вашия дълг, след няколко години вие ще можете да се разплатите с него.

И тогава в душата ви ще се появи радост – вие ще станете собственик на имот, и ще плащате за него само данъци.

Жените ви по-често ще ходят до реката, за да перат одеждите ви, а връщайки се от реката ще донасят по един мях вода, за да поливат цъфтящата градина.

Станал собственик на жилище, човек открива за себе си много приятни неща. Освен това неговите разходи значително намаляват, и той може да насочи пари за задоволяване на желанията си. Ето ви и петото правило за забогатяване: Стани собственик на собствен дом.


Следва шесто правило...


четвъртък, юни 24, 2010

Правило Четвърто



ПАЗИ СВОЕТО БОГАТСТВО ОТ ЗАГУБИ



— Неуспехът обожава блясъка и сиянието. Златото, което е в кесията ви, се нуждае от сигурно опазване, иначе има опасност от изгубването му. Мъдростта е в това, да се научите да пазите скромните си спестявания, докато боговете ви наградят с голямо богатство, - с тези думи Аркад приветствал учениците си на четвъртия ден.

Всеки собственик на богатство рано или късно бива обземан от изкушението да вложи капитала си в съблазнителни проекти. Много често към това го подтикват приятелите му и роднините.

Основният принцип на всяко вложение – осигуряване на неговата сигурност. Струва ли си изкушението от сладки обещания за високи лихви, когато интересите на вложителя могат да пострадат? Разбира се, че не. Ще трябва да заплатите риска с капиталите си. Внимателно проучете перспективата на вложението, като проучите гаранциите за възвръщането на първоначалното вложение. Не позволявайте на романтичния блян за бързо умножаване на богатствата да ви излъже.

Преди да дадете пари назаем на когото и да било, уверете се в това, че заемателят е платежоспособен и репутацията му е неопетнена. Иначе вашето с труд спечелено богатство може да се окаже щедър подарък за недобросъвестен гешефтар.

Преди да влагате пари в едно или друго предприятие, щателно проучете възможните рискове, свързани с него.
Моето първо вложение стана за мен истинска трагедия. Натрупаните за една година пари, аз доверих на каменоделеца Азмур, който заминавайки надалечно пътешествие в Тира се съгласи да ми докара от редките скъпоценности на финикийците. Ние искахме да ги продадем и да разделим печалбата. Финикийците се оказали мошеници и продали на Азмур стъкълца. Така богатството ми отиде на вятъра. Днес, притежавайки по-голям жизнен опит, аз мога да кажа, че беше огромна грешка да доверя въпроса за покупка на скъпоценности на каменоделец. Ето защо аз ви съветвам да си извадите поука от неуспешния ми опит: не бъдете самоуверени, доверявайки спестяванията си на некомпетентни хора. Много по-добре е да се посъветвате с тези, които разбират от инвестиции. Такъв съвет с удоволствие ще ви дадат безплатно, а неговата ценност е напълно съпоставима със стойността на вашето богатство.

Ето че стигнахме и до четвъртото правило на богатството: щом кесията се напълни, трябва да я опазвате от възможните загуби. Опазвайте натрупаното, инвестирайки само в проекти, гарантиращите пълната безопасност на влога, неговота връщане всеки момент, а също и значителни лихви. Консултирайте се с компетентни хора. Следвайте съветите на тези, които са преуспели в изгодните вложения. Тяхната мъдрост ще предпази вашето злато от рискови инвестиции.


Следва пето правило...


сряда, юни 23, 2010

Правило Трето



УМНОЖАВАЙ БОГАТСТВОТО



— И ето че забелязвате, как вашата кесия започва да се пълни. Вече сте свикнали да заделяте десета част от спечеленото. Научихте се да контролирате разходите си. Сега вашата цел е да накарате натрупаното богатство да носи и доход.

Златото, което е в кесията, топли и успокоява душата, но това е мъртъв товар. Монетите, натрупани от спечеленото, са само първата крачка по пътя към богатството. А тези доходи, които те донесат, когато започнат да работят, вече ще са тухлите на вашето богатство – така се обърнал Аркад към учениците си на третия ден.

– Но как да накараме златото да работи? Първото ми вложение на капитала бе несполучливо, така че аз загубих всичките си спестявания. Тази история ще я разкажа по-късно.

Първият доход ми донесоха парите, които дадох назаем на майстора Агар. Той изработваше оръжие и веднъж годишно купуваше големи количества бронз, които идват от задморските страни. Нямайки достатъчен капитал за толкова значителни покупки, той често взимаше назаем от тези, които имат пари. Агар бе много достоен човек. Дълговете той винаги връщаше с лихва и навреме.

Всеки път, когато му давах назаем, парите ми се връщаха с печалба. Затова растеше не само моят капитал, но и неговата доходност. И това бе особено приятно. Искам да ви кажа, мои ученици, че богатството на човека не се измерва с количеството монети в неговата кесия. Богатството се определя от дохода, който носи то. А доходът е като златен поток, непрекъснато течащ към вашата кесия и каращ я да набъбва. Точно към това трябва да се стреми всеки човек. Доходите трябва да растат, независимо от това, дали работите или пътешествате.

Аз придобих огромен доход. Толкова огромен, че сега ме наричат най-богатият човек. Заемите, които давах на Агар, станаха първите ми опити за печеливши вложения. Натрупвайки мъдрост, аз започнах да давам назаем още по-големи суми. Толкова по-широк ставаше златният поток, който се вливаше в моята кесия, и толкова повече желания аз можех да задоволя с неговата помощ. Както виждате, скромните ми печалби породиха цяла армия от златни роби, всеки от които работеше за мен и ми носеше още повече злато. Моето богатство е създадено от общия им труд.

Златото се множи бързо, само когато непрекъснато работи. Ще ви дам прост пример: един фермер, като му се родил първия син, дал десет сребърни монети на лихваря и го помолил да пази парите с начисляване на лихви двадесет години. Лихварят се съгласил, отбелязвайки, че лихвата по влога ще бъде една четвърта от стойността на монетите за всеки четири години. Уговорили са се, че лихвите ще бъдат изплатени заедно с връщането на главницата.

Когато синът му станал на двадесет и една година, фермерът отново отишъл при лихваря да попита за монетите си. Лихварят обяснил, че заедно с лихвите първоначалният влог се увеличил до тридесет и една монета. Фермерът останал много доволен и, тъй като на сина му още не му трябвали пари, ги оставил при лихваря. Към момента, когато синът му станал на петдесет, фермерът вече починал, а лихварят върнал на неговия син сто шестдесет и седем сребърни монети.

По такъв начин, за петдесет години влогът на фермера се увеличил почти седемнадесет пъти.

Ето ви и третото правило за забогатяване: всяка монета трябва да работи и да носи постоянен доход, който, като непресъхващо поточе, да се влива във вашата кесия.


Следва четвърто правило...


вторник, юни 22, 2010

Правило Второ



КОНТРОЛИРАЙТЕ СВОИТЕ РАЗХОДИ



— Ученици мои, някои от вас ми задават въпроса: «Как може човек да заделя десетата част от изкараното, ако не му стигат и десетте монети за това, да задоволява най-насъщните си нужди?» - така се обърнал към учениците си Аркад на втория ден от обучението. – Кои от вас вчера са имали тънки кесии?

— Всички ние, — отговорил класа.

— Но пък печелите всички различно. Някой печели повече, някой по-малко. Някой има по-голямо семейство. Но кесиите на всички ви се оказаха еднакво празни.

И сега аз ще ви открия още една истина: това, което ние наричаме «насъщни нужди», ще расте право пропорционално на нашите доходи дотогава, докато ние не се възпротивим на този ред на нещата. Не бива да бъркате насъщните нужди със своите желания. Всеки от вас, заедно със семействата си, имате повече желания, отколкото пари. Затова, колкото пари и да похарчите, вие все пак няма да можете да задоволите всичките си желания. Много от тях пак ще си останат само желания.

Всеки човек има повече желания, отколкото той е в състояние да задоволи. Вие си мислите, че аз, с цялото си богатство, мога да изпълня всяко свое желание? Грешите. Аз не мога да върна времето назад. И не мога да си върна някогашната физическа сила. Вече не мога да понеса далечните пътешествия. Ограничен съм в храната, както и в развлеченията и удоволствията. Мога да ви кажа, че човешките желания растат също толкова бързо, както растат бурените в полето. Имате голямо количество желания, но можете да задоволите далеч не всичките.

Внимателно проучете своите навици. И със сигурност ще разберете, че редица разходи могат да бъдат без ущърб съкратени или напълно премахнати. Вашето мото в живота трябва да стане абсолютната сигурност в това, че всяка монета е похарчена ненапразно. Затова направете списък на потребностите си, за задоволяването на които сте готови да харчите пари. Изберете първостепенните и жизнено необходимите задачи, за решаването на които ще стигнат девет десети от вашия доход. Останалите зачеркнете и ги считайте за част от голямото множество неизпълними желания, за които не трябва да съжалявате.

Направете бюджет за задоволяването на насъщните си нужди. Но в никакъв случай не посягайте върху десетата част от вашия доход, която заделяте. Нека вашето най-голямо желание бъде пълненето на кесията. Непрекъснато работете върху бюджета си, като го коригирате според промените на доходите.
Направете така, че вашият бюджет да стане вашият главен помощник в пълненето на кесията.

И тук един от учениците, облечен в позлатени дрехи, станал и казал:

— Аз съм свободен човек. И мисля, че имам право да се наслаждавам на всичките радости на живота. Затова аз протестирам срещу това, да ставам роб на бюджета, който ще ми диктува, колко и за какво трябва да харча. Та нали от това животът ми ще стане скучен и унил, а самият аз ще се превърна в безмозъчно магаре, натоварено с тежък товар.

На което Аркад му отговорил:

— Приятелю мой, кой, според теб, трябва да определя твоя бюджет?

— Самият аз, — отговорил протестиращият ученик.

— Тогава да предположим, че магарето само определя своя бюджет. Дали в този случай то ще се натовари със скъпоценности, килими и златни кюлчета? Не, то, по-скоро ще се нагърби със сено и зърно, че и мях с вода ще си метне отгоре. Целта на бюджета – да помогне за пълненето на кесията ти. И за това да се изяснят жизненоважните нужди и другите желания. Бюджетът ще ти помогне да разбереш, кои от желанията ти наистина са разумни, и кои не бива да се взимат под внимание. Като лъч светлина в тъмна пещера, бюджетът ще осветли дупките в твоя бюджет и ще ти помогне да ги затвориш. А и ще ти позволи да контролираш разходите си, насочвайки ги за оправдани цели.

Ето че стигнахме и до второто правило на забогатяването.

Планирайте бюджета си така, че парите да стигат за необходимите нужди, удоволствия и достойни желания, но при това разходите да не превишават девет десети от доходите.


Следва трето правило...


неделя, юни 20, 2010

Правило Първо




ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПЪЛНИТЕ СВОЯТА КЕСИЯ



Аркад се обърнал към замисления мъж, седящ на втория ред:

— Приятелю мой, кажи, какъв занаят владееш?

— Аз работя като писар, — отговорил слушателят, — правя записи върху глинени плочки.

— Точно от този занаят аз спечелих първите си медни грошове. Затова и на теб нищо не ти пречи да се възползваш от възможността да забогатееш.

След това той се обърнал към румения мъж, седящ малко по-назад.

— Кажи, ти с какво изкарваш прехраната си?

— Аз съм месар, - отговорил руменият. – Аз купувам от селяните кози, коля ги и продавам месото им на домакините, а кожите на обущарите.

— Ето че и ти имаш възможност да печелиш пари, тъй че и на теб нищо не ти пречи да забогатееш.

Така продължил Аркад, питайки всекиго, с какво те изкарват прехраната си. Когато допитването приключило, той казал:

— Сега вие виждате, че има много занаяти, които позволяват на човека да печели пари. Всеки от тях е златното поточе, от което можете да направите отбивка така, че част от златото да тече във вашата кесия. Според вашето умение и способностите потокът на златото може да бъде голям или малък. Съгласни ли сте?

Седящите в залата дружно се съгласили с него.

— В такъв случай не е ли разумно да започнете да строите вашето богатство, основано върху този източник на доход, който има всеки от вас?

И с това се съгласили неговите ученици. След това Аркад се обърнал към скромния мъж, който казал, че е търговец на яйца.

— Представи си, че имаш една кошница, в която ти всяка сутрин поставяш по десет яйца, а вечер взимаш от нея девет. Какво ще се случи след време?

— Тя ще се препълни.

— Защо?

— Защото всеки ден аз поставям в нея с едно яйце повече, отколкото взимам.

Тогава Аркад се обърнал с усмивка към цялата зала.

— Някой от вас има ли тънка кесия? Поначало слушателите изглеждали озадачени. Но след това се разсмели. И всички заедно извадили кесиите си, размахвайки ги във въздуха.

— Добре, — продължил Аркад. — А сега аз ще ви открия първото правило на забогатяването. Правете същото, което препоръчах на търговеца с яйца.

От десетте монети, които пускате в кесиите си, вадете само девет, които ще харчите за нуждите си. Тънката кесия веднага ще започне да дебелее, и вие скоро ще усетите приятната тежест в ръцете си, което ще ви донесе невероятно удовлетворение.

Не ви съветвам да се присмивате на думите ми, колкото и прости да ви се струват. Истината винаги е проста. Аз ви казах вече, че ще споделя с вас тайната на моето богатство. И така: то започна от прости неща. Моята кесия беше празна, и аз я ненавиждах, защото тя не можеше да задоволи желанията ми. Но щом аз започнах да взимам от кесията девет десети от това, което пусках в нея, тя започна да се пълни. Същото ще се случи и с вашите кесии.

А сега аз ще ви разкажа за нещо странно, което за мен до ден днешен остава загадка. Щом започнах да харча за нуждите си девет десети от спечеленото, аз забелязах, че тази сума е напълно достатъчна. Не се чувствах от това по-беден. И дори ми се стори, че изкарването на пари е станало по-лесно. Сигурно в това има полза, смисъл. Излиза, че златото се насочва към кесията, която никога не остава празна.

Кои желания ви обземат най-силно? Може би това е желанието ежедневно да задоволявате своите потребности, придобивайки скъпоценности, разкошни дрехи, вкусна храна – това, което бързо преминава и се забравя? Или пък ви трябват значителни придобивки – злато, земи, стада, търговия, доходни предприятия? Монетите, които вадите всеки ден от кесията, носят първото. Монетите, оставени в кесията, ще донесат последното.

И така, ученици мои, запомнете първото правило на забогатяването:

«От всеки десет монети, пуснати в кесията, харчете само девет».

Обсъдете това помежду си. Ако някой докаже, че аз греша, кажете ми го утре, когато се срещнем отново.


Следва второ правило...


Седемте правила на забогатяването



ЧАСТ ОТ СПЕЧЕЛЕНОТО ОТ ТЕБ, ПО ПРАВО ПРИНАДЛЕЖИ НА ТЕБ



Славата на Вавилон не угасва с годините. Изминаха векове, но ние и до днес говорим за него като за най-богатият от градовете, а неговите съкровища както и преди възбуждат въображението.

И все пак това не винаги е било така. Богатствата на Вавилон са резултат на мъдростта на неговите жители. Те първи открили тайните на процъфтяването.

Когато великият цар Саргон се завърнал във Вавилон, разбивайки враговете си, той се сблъскал със сериозна ситуация. Съветникът му така обяснил нещата:

— Ваше величество, вие осигурихте на хората дълги години процъфтяване, заповядвайки строителството на грандиозните напоителни канали, големи храмове в чест на боговете. Но сега, когато тези постройки са завършени, хората нямат с какво да се издържат. Работниците останаха без работа. Търговците нямат купувачи. Селяните не могат да продадат стоките си. Хората нямат злато, за да си купуват храна.

— Но къде е отишло златото, което сме похарчили за всички тези строежи? — попитал царят.

— Боя се, че то е в джобовете на неколцина най-богати хора на нашия град, - отговорил съветникът. – То се е просмукало през пръстите на нашите жители, като козе мляко през гевгир. А сега, когато потокът му свърши, мнозина просто няма с какво да се хранят.

Царят се замислил. След това попитал:

— Как успя шепа хора да завладеят цялото злато?

— Просто те са знаели как да го направят, - отговорил съветникът. – Не може да се обвинява човек, успял в делата си, само за това, че знае тайните на успеха. Точно така, както е незаконно да отнемеш честно спечеленото, за да го дадеш на тези, които не знаят да печелят.

— Но тогава защо всички ние да не се научим да печелим злато и да не станем богати и щастливи?

— Това е напълно възможно, ваше величество. Но кой да ни научи на това? Разбира се, не и свещениците, защото те самите не знаят, как се правят пари.

— Кой в нашия град знае най-добре, как се става богат? – попитал царят.

— Във вашия въпрос е скрит отговора, ваше величество. Кой във Вавилон притежава най-голямо богатство?

— Вярно мислиш, мъдрият ми съветнико. Най-богатият човек сред нас е Аркад. Доведи го утре при мен. На другия ден, както наредил царят, Аркад се явил пред него – строен и прав, въпреки седемдесетте си години.

— Аркад, — обърнал се към него царят, — истина ли е това, че си най-богатият човек във Вавилон?

— Така се говори, ваше величество.

— Но как си успял да го постигнеш?

— Аз съумях да използвам своя шанс, а това е позволено на всеки гражданин.

— Ти не си ли имал начален капитал?

— Само огромното желание да забогатея. И освен това — нищо повече.

— Аркад, — продължил царят, — нашият град се озова в тежко положение, понеже само неколцина знаят тайната на богатството и затова са завладели цялото злато, докато основната маса жители, които не познават пътищата към успеха и процъфтяването са обречени да мизерстват. Моето единствено желание е Вавилон да стане най-богатият град на света. А това е възможно само при условие, че всичките му жители станат богати. Затова ние трябва да научим хората да правят пари. Кажи ми, Аркад, има ли някаква тайна в това? Може ли да бъдат научени другите на това?

— Това е възможно, ваше величество. Това, което е известно на един човек, може да бъде предадено и на други. Очите на царя блеснали.

— Аркад, твоите думи ми топлят душата. Можеш ли ти да се захванеш с тази задача? Съгласен ли си да обучиш хора, които ще продължат да разпространяват твоите знания?

Аркад склонил главата си в знак на съгласие и казал:

— Аз съм слугата на вашето величество. И с радост ще споделя всичко, което знам, с другите, ако това донесе слава на моя цар. Заповядайте на вашия съветник да организира клас от сто ученици, и аз ще ги науча на седемте правила на забогатяването, с помощта на които аз превърнах празната си кесия в дебела.

След две седмици, по нареждане на царя, първите сто ученика се събрали в голямата зала на Храма на Знанията, насядали в полукръг. Аркад седнал да малко столче, върху който имало лампа, излъчваща тайнствени благовония.

— Виж, ето го най-богатият човек във Вавилон, - прошепнал единият от студентите и побутнал с лакът съседа си, когато Аркад станал от мястото си. – Пък на пръв поглед е обикновен човек.

— Изпълнявайки свещената воля на нашия цар, - започнал Аркад, - аз заставам пред вас. Някога аз бях беден юноша, страстно мечтаещ да забогатее, и ето аз придобих знания, които ми позволиха да достигна тази цел. Сега съм готов да споделя с вас всичко, което знам.

Моето богатство започна от нулата. Аз нямах никакви предимства пред останалите жители на Вавилон. Първата ми спестовна касичка бе моята изтрита и празна кесия. Нейната безполезна празнота предизвикаше у мен отвращение. Аз мечтаех за това, тя да стане дебела и тежка, златните монети да подрънкват мелодично в нея. Затова аз започнах да търся лек срещу тънката си кесия. И открих седемте правила на забогатяването. На вас, събралите се в тази зала, аз ще ги кажа. Тях ги препоръчвам на всеки, който мечтае да забогатее.

Всеки ден от седмицата аз ще разкривам ново правило. Слушайте внимателно. Спорете с мен. Обсъждайте един с друг. Щателно усвоявайте получените знания, защото те ще станат семената на богатството, което ще можете да пуснете в своите кесии.

Най-напред всеки от вас трябва да изгради собствено състояние. Щом овладеете това изкуство напълно, ще можете да предавате опита си на другите. С обикновени примери аз ще ви уча на това, как да направите своята кесия дебела. Това е първата крачка по пътя към богатството и не е възможно напредването по този път, ако не можеш да преодолееш първото стъпало.


Следва по едно правило за всеки ден от седмицата. ;-)


понеделник, юни 14, 2010

***




Четирима индуси стояли в една джамия в очакване да започне молитвата и почтително мълчали. Когато влязъл свещеникът, един от индусите му прошепнал:

„Все пак, имаш ли подтик отвътре да започнеш молитвата?"

Чувайки това, вторият индус отбелязал:

„Хей, ти говориш в момент, когато трябва да се мълчи, така че твоята молитва ще е просто формална."

Третият индус с кисело изражение на лицето отбелязал:

„Спри да го критикуваш, а какво правиш ти? Току-що ти също наруши мълчанието."

Тогава четвъртият индус благочестиво се обадил:

„Благодаря Ти, Боже, че единствено аз не допуснах грешката да говоря."



вторник, май 25, 2010

Днес е прекрасен ден...




Едно сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: “Моля помогнете! Аз съм сляп.”

В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи.

Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

- Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?

Мъжът отговорил:

- Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.

Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост. Научи се да благодариш за даровете в живота си!

Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш...



петък, май 21, 2010

Историята на Тадж Махал




Шах Джахан /истинското му име е принц Курам/ е бил наследник на Тимур хан и Чингиз хан - видни монголски завоеватели на своето време. По нормите на Корана, принц Курам се жени много млад.

Легендата разказва, че по време на един панаир за Нова година обаче, принц Курам срещнал своята единствена голяма и истинска любов, а имeнно принцеса Аджурманд Бано Бегум, която след възкачването на принц Курам на престола се коронува с името Мумтаз Махал. Двамата се влюбили безумно, но заради ранната възраст на принцесата, трябвало да чакат 4 години, докато сватбата се осъществи по всички правила и предписания на свещената книга.

Принц Курам и принцеса Аджурманд се женят на пищна церемония пред очите на цялата Монголска империя. Бракът им предизвиква бурни дебати, тъй като след церемонията, принц Курам буквално зарязва полагащия му се харем и се отдава изцяло и предано на втората си жена. Мумтаз Махал от своя страна също била много силно привързана към съпруга си. Тя пътувала с него навсякъде, и била неговия най- доверен съветник, както и най-верният му поддръжник във всички начинания. Благодарение на нейната проницателност и гъвкави реакции принцът успял да избегне и превъзмогне много политически интриги , дори спадове, а в същото време изживял и много възходи. Мумтаз Махал била единственият човек, на когото можел да разчита в сложната атмосфера на конспирации в императорския двор и тя никога не го подвела. Всъщност днес името на Мумтаз Махал в Индия се свързва с респект, възхищение и признателност за абсолютно безрезервната й обич и подкрепа към съпруга си.

Двамата живеят заедно 19 години. През това време тя ражда на съпруга си 14 деца, от които само 7 оцеляват. От друга жена той нямал /и не искал/ деца, което било абсолютна революция за времето си.

Принцът идва на власт след смъртта на баща си и след поредица битки между претендентите за трона. През 1628 г. той влиза триумфално в столицата Агра - вече като император и приема името Шах Джахан. Три години по-късно обаче щастието му е помрачено, тъй като заради тежкото раждане на 14-тото им дете Мумтаз Махал починала.

Смъртта й напълно съкрушава Шах Джахан, а в легендата дори се говори, че само за една нощ императорът побелял. Следват цели две години траур. Той престанал дори да се храни и се лишил от всички удоволствия, които му напомняли за любимата жена. И единственото, което имал желание да направи е да увековечи любовта си към Мумтаз Махал завинаги. Точно тази била причината за построяването на гробницата.

Шах Джахан имал слабост към лукса, рисуването, скъпоценните камъни и красотата във всичките й форми. Тези негови страсти оказват голямо влияние върху дизайна на храма. Императорът искал да построи гробница, която да зашемети целия свят. Искал тя да е точно толкова великолепна и красива, колкото съпругата му и тяхната любов. Построява я на един от завоите на река Джамуна- място, което се вижда в цялата си прелест от прозореца на собствените му покои. Императорът сключва сделка с един благородник, на който принадлежало това място като му дава огромен палат в замяна на това парче земя.

Отличителният белег на "Тадж Махал" е всъщност неговата симетрия. Били повикани само най-добрите майстори строители, зидари, инкрустатори, инженери, дизайнери и математици от цяла Индия. Шах Джахан искал всичко да бъде перфектно и самият той дейно участвал в изграждането и дизайна му. Това било единственото нещо, което поддържало духа му жив след смъртта на съпругата му.

Храмът е изграден основно от мрамор и слонова кост. В тях са инкрустирани множество скъпоценни камъни - аметист, яспис , оникс. Главният вход е направен от червен пясъчен камък, а върху него са изписани стихове от Корана. Туристите обаче влизат от другата страна на храма - откъм градската порта. Пред входа има базар, откъдето можеш да си купиш всякакви сувенири за спомен. Особено атрактивна гледка е "Градината на Рая", която заобикаля сградата. Тя е разчертана на геометрични форми също като във Версай с воден басейн, в който самата сграда се отразява по един особено живописен начин особено пък по изгрев и залез слънце е нещо разкошно!!!

Вътре в храма инкрустацията е още по-пищна. Осветлението е слабо и придава някаква загадъчност. Усещането е много специфично и трудно може да се опише с думи. То просто трябва да се види, понеже носи голям заряд емоционален заряд в себе си.

Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си . Наследникът затворил баща си в кралския му апартамент в Агра форт. Оттам през реката шах Джахан от сутрин до вечер съзерцавал Тадж Махал, където било останало сърцето му. Сега дворецът на императорът е превърнат в музей и туристите имат тая възможност да погледнат от същото място към гробницата.

Най-красив Тадж Махал е по изгерв или залез слънце , тогава е и най-романтично. В Индия от край време вярват, че преди сватбата младоженците е задължително да посетят храма, защото има положително влияние и носи късмет на брака.


От "Ако искаш" на Георги Минчев


понеделник, май 10, 2010

Принципи на щастието




1-ви принцип на щастието (по Н.Д.Уолш):
Сложете край на Теологията на отделянето - никой и нищо не е отделено, ние взаимно се извисяваме, за да може всички един подир друг да се чувстваме щастливи.

2-ри : Останете във връзка с истинската си същност. Вашата ежедневна задача не е толкова трудна - просто помнете истинската си същност. Съхранете я във всяка ситуация, която я отрича. Пресътворете същността си, въпреки всяка покана на живота да останете там, където се намирате

3-ти: Дайте на другите преживяванията, към които се стремите. Каквото искате да преживеете, накарайте другите да изпитат същото.

4-ти: Живеем в илюзорен свят. Ние създаваме илюзията. Стремете се да не се изгубите в нея. Забавлявайте се! От вас зависи начина, по който възприемате всичко.

5-ти: Вие не сте вашата "история", вашата представа за себе си, а в решението, което взимаме за себе си и за другите. Щастието е в създаването, а не в реагирането.

6-ти: Имайте предпочитания вместо пристрастия. Когато сте пристрастени към нещо, отсъствието му е причина да загубите вашето щастие.

7-ми: Откривайте съвършенството. Вие сте цял, завършен и съвършен точно такъв, какъвто сте.

8-ми: Прескочете драмата. Не се хвърляйте да реагирате още при първата проява на отрицателната енергия. А ако тя е задължителното предизвикателство, предшестващо успеха, през което трябва неутрално да преминете?

9-ти: Разберете тъгата. Има разлика между тъга и нещастие. Докато тъгувате, можете да сте щастлив.

10-ти: Престанете да спорите с живота. До голяма степен липсата на щастие в живота ни се дължи на нашите преценки. Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им.

11-ти: Откажете се от всички очаквания. Забравете как според вас "трябва" да стоят нещата. Не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.

12-ти: Изпитвайте състрадание към себе си. Не обвинявайте себе си за всяко отрицателно преживяване, с което можете да се сблъскате (дори да усещате, че си го "заслужавате" или че "сами сте си го навлекли" - всъщност най-вече ако се чувствате така). Всяка секунда животът ви започва от начало, така че не се съдете твърде строго.

13-ти: Изказвайте своята истина още в мига, в който я узнаете. Стремете се да живеете истински, да бъдете напълно себе си, защото ако изразявате същността си само наполовина, ако ви познават само наполовина, ако се изявявате само наполовина , то нещастието ви е гарантирано.

14-ти: Наблюдавайте енергиите, уловете вибрациите. Чувството е езикът на душата. Създайте резонанс между онова, което е вътре във вас и онова, което е извън вас. Дрехите, които обличате, храната, с която се храните, думите, които използвате - усетете дали са подходящи за вас в момента. Ако някой човек или ситуация не ви съответстват, махнете се оттам.

15-ти: Усмихвайте се. Всеки ден се усмихвайте поне по 5 пъти просто ей така. А когато имате причина, на всяка цена се постарайте веднага да се усмихнете широко.

16-ти: Пейте! Пейте под душа всяка сутрин. Пейте в колата. Пейте тихичко в ухото на любимия. Пейте на глас в парка. И вижте как мястото ще грейне.. Вижте как ще се появят усмивки. Смятате ли, че някой може да устои на човек, който пее? Смятате ли, че светът може да му устои?

17-ти: Знайте какво да правите, когато нещата са наистина зле. Не се съпротивлявайте на случващото се. Благословете го. Приемете и получете енергията, защо едва тогава можете да се излекувате. Не можете да излекувате онова, което не владеете. Трябва да овладеете преживяванията си, да ги приемете, да се отнесете към тях с любящо внимание, да ги благословите и да ги изпратите по пътя им.

Предоставено от Борислав Македонски. Благодаря! :-)


неделя, май 09, 2010

Битките в живота




Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.

- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито на извора на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – помислил принцът. Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

- Добре – казал старият мъдрец.

- Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

- Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал....



петък, април 30, 2010

Децата били сами




Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина - осемнайсетгодишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.

Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството, жената не можела да рискува работата си, като отсъства всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града.

Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго. Така или иначе, децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет.

Щом чула клаксона, грабнала чантата си и изключила телефона. Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си. Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси, защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне и да се удари по невнимание. Освен това, казала си, ако се случело нещо такова, как щяла да обясни на майката, че детето не я е намерило?

Може би било късо съединение във включения телевизор, в някоя от лампите в хола или искра от камината; във всеки случай, когато завесите пламнали, огънят бързо стигнал до дървената стълба, водеща към спалните.

Събудила го кашлицата на бебето, предизвикана от дима, който се процеждал изпод вратата. Без да му мисли, Панчо скочил от леглото и натиснал резето, за да отвори вратата, но не успял.

Ако я бил отворил, той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.

Панчо започнал да вика Марина, но никой не отговорил на зова му за помощ. Така че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си), но той нямал сигнал.

Панчо разбрал, че трябва да измъкне братчето си оттам. Опитал да отвори прозореца, който гледал към външния корниз, но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя, а и дори да успеел, след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа, която родителите му поставили за безопасност.

Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката?

Как успяло да понесе бебето в раница?

Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар?

Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?

Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора:

- Малкият Панчо е бил сам.... Не е имало кой да му каже, че няма да успее.