вторник, май 25, 2010

Днес е прекрасен ден...




Едно сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: “Моля помогнете! Аз съм сляп.”

В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи.

Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

- Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?

Мъжът отговорил:

- Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.

Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост. Научи се да благодариш за даровете в живота си!

Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш...



петък, май 21, 2010

Историята на Тадж Махал




Шах Джахан /истинското му име е принц Курам/ е бил наследник на Тимур хан и Чингиз хан - видни монголски завоеватели на своето време. По нормите на Корана, принц Курам се жени много млад.

Легендата разказва, че по време на един панаир за Нова година обаче, принц Курам срещнал своята единствена голяма и истинска любов, а имeнно принцеса Аджурманд Бано Бегум, която след възкачването на принц Курам на престола се коронува с името Мумтаз Махал. Двамата се влюбили безумно, но заради ранната възраст на принцесата, трябвало да чакат 4 години, докато сватбата се осъществи по всички правила и предписания на свещената книга.

Принц Курам и принцеса Аджурманд се женят на пищна церемония пред очите на цялата Монголска империя. Бракът им предизвиква бурни дебати, тъй като след церемонията, принц Курам буквално зарязва полагащия му се харем и се отдава изцяло и предано на втората си жена. Мумтаз Махал от своя страна също била много силно привързана към съпруга си. Тя пътувала с него навсякъде, и била неговия най- доверен съветник, както и най-верният му поддръжник във всички начинания. Благодарение на нейната проницателност и гъвкави реакции принцът успял да избегне и превъзмогне много политически интриги , дори спадове, а в същото време изживял и много възходи. Мумтаз Махал била единственият човек, на когото можел да разчита в сложната атмосфера на конспирации в императорския двор и тя никога не го подвела. Всъщност днес името на Мумтаз Махал в Индия се свързва с респект, възхищение и признателност за абсолютно безрезервната й обич и подкрепа към съпруга си.

Двамата живеят заедно 19 години. През това време тя ражда на съпруга си 14 деца, от които само 7 оцеляват. От друга жена той нямал /и не искал/ деца, което било абсолютна революция за времето си.

Принцът идва на власт след смъртта на баща си и след поредица битки между претендентите за трона. През 1628 г. той влиза триумфално в столицата Агра - вече като император и приема името Шах Джахан. Три години по-късно обаче щастието му е помрачено, тъй като заради тежкото раждане на 14-тото им дете Мумтаз Махал починала.

Смъртта й напълно съкрушава Шах Джахан, а в легендата дори се говори, че само за една нощ императорът побелял. Следват цели две години траур. Той престанал дори да се храни и се лишил от всички удоволствия, които му напомняли за любимата жена. И единственото, което имал желание да направи е да увековечи любовта си към Мумтаз Махал завинаги. Точно тази била причината за построяването на гробницата.

Шах Джахан имал слабост към лукса, рисуването, скъпоценните камъни и красотата във всичките й форми. Тези негови страсти оказват голямо влияние върху дизайна на храма. Императорът искал да построи гробница, която да зашемети целия свят. Искал тя да е точно толкова великолепна и красива, колкото съпругата му и тяхната любов. Построява я на един от завоите на река Джамуна- място, което се вижда в цялата си прелест от прозореца на собствените му покои. Императорът сключва сделка с един благородник, на който принадлежало това място като му дава огромен палат в замяна на това парче земя.

Отличителният белег на "Тадж Махал" е всъщност неговата симетрия. Били повикани само най-добрите майстори строители, зидари, инкрустатори, инженери, дизайнери и математици от цяла Индия. Шах Джахан искал всичко да бъде перфектно и самият той дейно участвал в изграждането и дизайна му. Това било единственото нещо, което поддържало духа му жив след смъртта на съпругата му.

Храмът е изграден основно от мрамор и слонова кост. В тях са инкрустирани множество скъпоценни камъни - аметист, яспис , оникс. Главният вход е направен от червен пясъчен камък, а върху него са изписани стихове от Корана. Туристите обаче влизат от другата страна на храма - откъм градската порта. Пред входа има базар, откъдето можеш да си купиш всякакви сувенири за спомен. Особено атрактивна гледка е "Градината на Рая", която заобикаля сградата. Тя е разчертана на геометрични форми също като във Версай с воден басейн, в който самата сграда се отразява по един особено живописен начин особено пък по изгрев и залез слънце е нещо разкошно!!!

Вътре в храма инкрустацията е още по-пищна. Осветлението е слабо и придава някаква загадъчност. Усещането е много специфично и трудно може да се опише с думи. То просто трябва да се види, понеже носи голям заряд емоционален заряд в себе си.

Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си . Наследникът затворил баща си в кралския му апартамент в Агра форт. Оттам през реката шах Джахан от сутрин до вечер съзерцавал Тадж Махал, където било останало сърцето му. Сега дворецът на императорът е превърнат в музей и туристите имат тая възможност да погледнат от същото място към гробницата.

Най-красив Тадж Махал е по изгерв или залез слънце , тогава е и най-романтично. В Индия от край време вярват, че преди сватбата младоженците е задължително да посетят храма, защото има положително влияние и носи късмет на брака.


От "Ако искаш" на Георги Минчев


понеделник, май 10, 2010

Принципи на щастието




1-ви принцип на щастието (по Н.Д.Уолш):
Сложете край на Теологията на отделянето - никой и нищо не е отделено, ние взаимно се извисяваме, за да може всички един подир друг да се чувстваме щастливи.

2-ри : Останете във връзка с истинската си същност. Вашата ежедневна задача не е толкова трудна - просто помнете истинската си същност. Съхранете я във всяка ситуация, която я отрича. Пресътворете същността си, въпреки всяка покана на живота да останете там, където се намирате

3-ти: Дайте на другите преживяванията, към които се стремите. Каквото искате да преживеете, накарайте другите да изпитат същото.

4-ти: Живеем в илюзорен свят. Ние създаваме илюзията. Стремете се да не се изгубите в нея. Забавлявайте се! От вас зависи начина, по който възприемате всичко.

5-ти: Вие не сте вашата "история", вашата представа за себе си, а в решението, което взимаме за себе си и за другите. Щастието е в създаването, а не в реагирането.

6-ти: Имайте предпочитания вместо пристрастия. Когато сте пристрастени към нещо, отсъствието му е причина да загубите вашето щастие.

7-ми: Откривайте съвършенството. Вие сте цял, завършен и съвършен точно такъв, какъвто сте.

8-ми: Прескочете драмата. Не се хвърляйте да реагирате още при първата проява на отрицателната енергия. А ако тя е задължителното предизвикателство, предшестващо успеха, през което трябва неутрално да преминете?

9-ти: Разберете тъгата. Има разлика между тъга и нещастие. Докато тъгувате, можете да сте щастлив.

10-ти: Престанете да спорите с живота. До голяма степен липсата на щастие в живота ни се дължи на нашите преценки. Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им.

11-ти: Откажете се от всички очаквания. Забравете как според вас "трябва" да стоят нещата. Не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.

12-ти: Изпитвайте състрадание към себе си. Не обвинявайте себе си за всяко отрицателно преживяване, с което можете да се сблъскате (дори да усещате, че си го "заслужавате" или че "сами сте си го навлекли" - всъщност най-вече ако се чувствате така). Всяка секунда животът ви започва от начало, така че не се съдете твърде строго.

13-ти: Изказвайте своята истина още в мига, в който я узнаете. Стремете се да живеете истински, да бъдете напълно себе си, защото ако изразявате същността си само наполовина, ако ви познават само наполовина, ако се изявявате само наполовина , то нещастието ви е гарантирано.

14-ти: Наблюдавайте енергиите, уловете вибрациите. Чувството е езикът на душата. Създайте резонанс между онова, което е вътре във вас и онова, което е извън вас. Дрехите, които обличате, храната, с която се храните, думите, които използвате - усетете дали са подходящи за вас в момента. Ако някой човек или ситуация не ви съответстват, махнете се оттам.

15-ти: Усмихвайте се. Всеки ден се усмихвайте поне по 5 пъти просто ей така. А когато имате причина, на всяка цена се постарайте веднага да се усмихнете широко.

16-ти: Пейте! Пейте под душа всяка сутрин. Пейте в колата. Пейте тихичко в ухото на любимия. Пейте на глас в парка. И вижте как мястото ще грейне.. Вижте как ще се появят усмивки. Смятате ли, че някой може да устои на човек, който пее? Смятате ли, че светът може да му устои?

17-ти: Знайте какво да правите, когато нещата са наистина зле. Не се съпротивлявайте на случващото се. Благословете го. Приемете и получете енергията, защо едва тогава можете да се излекувате. Не можете да излекувате онова, което не владеете. Трябва да овладеете преживяванията си, да ги приемете, да се отнесете към тях с любящо внимание, да ги благословите и да ги изпратите по пътя им.

Предоставено от Борислав Македонски. Благодаря! :-)


неделя, май 09, 2010

Битките в живота




Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.

- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито на извора на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – помислил принцът. Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

- Добре – казал старият мъдрец.

- Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

- Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал....