четвъртък, декември 23, 2010

Правилото на Вик Идиота




Един ученик отива при учителя с определено намерение.
Иска нещо.
Казва, че го иска с цялата си душа и цялото си същество.
Денем мечтае за него, нощем го сънува.
Тъй като желанието му причинява неописуемо страдание, моли за помощ.
– Какво трябва да сторя? – пита той.
Учителят му предлага определена последователност от действия: правилото на Вик Идиота.
Откъде се започва?
Първата буква на Вик – В, означава следното:
Искаш ли нещо?
Вземи го!
Вземи това, което желаеш.
Протегни ръце към него!
Какво търсиш?
„Любовта на тази жена… Тази къща… Тази работа…”
Вземи я!
Направи всичко възможно, за да се сдобиеш с нея.
Заложи живота си, поеми риск, последвай желанието си.
Ученикът се умълчава и след малко казва, че това е невъзможно.
Че е опитвал всичко, но че не е могъл, никой не би могъл.
Невъзможно е да вземе каквото иска.
Учителят му вярва, защото понякога тези неща се случват.
– Какво гласи правилото? – пита ученикът. – Какво следва?
Учителят обяснява:
Правилото на Вик гласи, че след В идва И.
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Направил си всичко възможно и се е оказало неизпълнимо?
И гласи: ако не можеш да го Вземеш, Измени го!
Замени онова, което си искал, с нещо друго!
„Тази жена не ме обича…”
Ами нека те обича друга жена!
„Другата също не ме обича”.
Потърси нова!
Намери моряк!
Вземи си куче!
– Не става! – казва ученикът.
Това, което искам, не може да се измени.
Защото няма втора като тази жена…
Защото няма друга такава къща…
Какво да правя, учителю?
Какво ни съветва третата част на правилото?
Учителят казва: В, И и К…
Край!
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Жалко.
Не можеш да го измениш?
Лошо.
Сега сложи Край!
– А, не… – казва ученикът.
Това не мога да го направя, не искам така.
Невъзможно е…
Как така е „невъзможно”?
Не можеш да го вземеш… Не можеш да го измениш…
Край с него!
– Не, учителю.
Никога не щe мога да се разделя с него!
Аххх…
Учителят мисли.
Не може да го Вземе.
Не успява да го Измени.
И не иска да сложи Край…
Няма какво друго да му каже.
С помощта на правилото учителят е разбрал:
ученикът му
е идиот!



неделя, декември 19, 2010

Жената




Двама приятели решили да си търсят жени. Обаче искали да бъдат съвършени - красиви, умни и добри и тръгнали по света да търсят.

По пътя срещали много красиви, умни и добри жени, но все нещо не можели да си харесат. Решили да се качат на кораб и да пътуват до непознати и далечни острови и един ден пристигнали на един остров, където се запознали с вожда на племето. Тоя вожд имал три дъщери - първата била неземна красавица и много умна, втората пак била много красива и умна, но по-малко от първата и третата била невзрачничка такава, не можела да се мери с каките си.

Стояли на гости един месец и се застягали за път. Тогава единия приятел казал на другия:

- Виж, аз тук открих каквото търсех и мисля да остана, а ти си продължи пътя без мен.

Втория разбрал, че приятеля му се е влюбил и рекъл:

-Ахаа, значи ще се жениш за най-голямата дъщеря на вожда?

Той казал:

-Нее.

-Тогава си харесал втората?

-Нее. Ще се женя за най-малката.

Приятеля му много се учудил на избора му, но нищо не рекъл, сбогували се и си тръгнал.

Отишъл младежа да иска ръката на момата от баща й. Но на тоя остров имало обичай да се дават крави като се взема булка, един вид като откуп и най-високата цена било 10 крави.

Младежа казал на вожда:

- Искам да се оженя за най-малката ти дъщеря и ти давам 10 крави за нея.

Вожда му казал:

- За десет крави мога да ти дам и най-голямата, която е най-красива и най-умна.

- Не, аз искам най-малката.

- Но защо? Тя не струва десет крави...

- Нищо, вземи десет крави, за мен тя струва толкова.

Вожда се учудил много, но се съгласил да му я даде за жена, направили сватбата и заживели младите щастливо.

След 10 години приятеля на младежа решил да го посети и да види как я кара. Стигнал до острова и тръгнал към дома на приятеля си. По пътя срещнал една чудно красива жена и се заговорил с нея. Тя се оказала и много мъдра и ерудирана. Поговорили си и се разделили.

Стигнал до дома на приятеля си, приятеля му много се зарадвал, посрещнал го и извикал жена си да им сервира. В стаята влязла същата тая жена, която той срещнал по пътя.

Той много се учудил и попитал приятеля си:

- Какво става? Да не би да си размислил и да си се оженил за най-голямата?

Той казал:

-Не, за най-малката се ожених.

- Ама как? Тя беше една такава невзрачна сива мишка, а тая е красавица. Как е станало такава промяна?

Тогава жената му отговорила:

- Ами в един момент повярвах, че аз съм тая жена, която струва десет крави.



понеделник, декември 13, 2010

Радостта от живота




Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал.

С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.



неделя, декември 12, 2010

Анжелика II





Една вечер Анжелика, залисана в игра със своите кукли, на които приготвяше чай, не чуваше подканите на майка си да се приготвя за лягане.

- Хайде, Анжелика, време е за лягане, куклите и утре ще имат нужда от чай! - каза, все още търпеливо, майка й.

Анжелика я погледна, усмихна се и продължи да "налива" чай, който любезно поднесе на Франклин.

- Време е да мием дупето и да спим, ето и Франклин вече заспива - напразно се опитваше майка й.

- Анжелика, ще мием дупето или ще го бием - не издържа и се включи баща й.

- Ще го крием - отвърна усмихнато Анжелика.



четвъртък, декември 09, 2010

Носим си кръста




© Снимка: БГНЕС



Един човек все се оплаквал. Постоянно се жалвал:

- Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята...


Чул го Бог, взел го със Себе Си и го завел в едно хранилище.

- Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай - вземи си този, който ти си харесаш.

И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка... Отделял настрана, връщал се и пак избирал.

Накрая взел един:

- Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.

Бог се умихнал и казал:

- Ех, човече, човече... Знаеш ли какво направи? Ти избра пак твоя си собствен кръст...



сряда, декември 08, 2010

Питър и вълшебната нишка





За Албена Попова


Питър бил много весело момченце. Всички го обичали: и родителите му, и учителите, и приятелите му. Но имал един недостатък… Питър не можел да живее в момента. Не се бил научил да се радва на нещата, които се случвали в настоящето. Когато бил на училище, си мислел колко хубаво би било да си играе на двора. Когато играел на двора, си мислел за лятната ваканция. Все си мислел за нещо друго и никога не отделял време да се наслади на специалните моменти, които изпълвали дните му.

Една сутрин той се разхождал в гората недалеч от дома си. Почувствал умора, решил да си почине на една полянка и след малко заспал. Дълбоко в съня си чул как някой го вика по име:

„Питър! Питър!”- повтарял някакъв писклив глас над него. Той бавно отворил очи и с изненада видял стара жена с поразителна външност. Изглеждала на повече от сто години, а снежнобялата коса покривала раменете и като сплъстено вълнено одеяло. В сбръчканата си ръка старицата държала вълшебно топче с дупчица в средата, а от дупчицата се подавала дълга златна нишка:

„Това е нишката на твоя живот, Питър – казала тя. – Ако я дръпнеш съвсем лекичко, цял час ще отлети за секунди. Ако дръпнеш малко по-силно, цели дни ще отлетят за минути. А ако дръпнеш с цялата си сила, месеци, дори години ще изминат за няколко дни.”

Питър много се развълнувал от това откритие.

„Може ли да ми го дадеш ?” - помолил той. Старата жена бързо протегнала ръка и дала топчето с вълшебната нишка на момчето.

На другия ден Питър седял в класната стая, но му било много скучно и не го свъртало на едно място. Изведнъж си спомнил за новата си играчка. Подръпнал лекичко златната нишка, в същия миг се озовал вкъщи и започнал да си играе в градината. Питър осъзнал силата на вълшебната нишка.

Скоро му омръзнало да бъде ученик и закопнял да бъде тийнейджър с всички вълнуващи неща, които носи тази фаза от живота. Затова пак извадил топчето и този път дръпнал златната нишка по-силно.

Изведнъж Питър се превърнал в тийнейджър и сега си имал много красива приятелка – казвала се Елизе. Но той пак не бил доволен, защото не се бил научил да се наслаждава на момента и да изследва простите чудеса на всеки етап от живота си. Вместо това почнал да си мисли колко хубаво ще е да бъде възрастен.

Затова пак дръпнал нишката и много години се изнизали само за миг. Този път видял, че се е превърнал в мъж на средна възраст. Елизе вече била негова жена и двамата били заобиколени от много деца. Забелязал обаче и друго. Някога черната му коса вече почнала да побелява. А някога младата му майка, която обичал толкова много, сега била стара и немощна.

Но Питър пак не можел да живее в момента. Той така и не се научил да живее в настоящето. Затова отново дръпнал вълшебната нишка и зачакал промяната. Този път видял, че е деветдесетгодишен старец. Косата му била бяла като сняг, а красивата му млада жена Елизе била умряла преди няколко години. Прекрасните му деца били пораснали и напуснали дома си, за да водят свой собствен живот.

За пръв път Питър осъзнал, че не е имал време да се порадва на чудесата на живота. Той така и не отишъл на риба с децата си и нито една вечер не излязъл с Елизе на разходка под лунната светлина. Не успял да засади нито едно цвете, нито да прочете онези прекрасни книги, които майка му толкова обичала. Вместо всичко това, той препускал през живота, без да спре и да погледне всички онези хубави неща по пътя.

При това откритие Питър много се натъжил. Той решил да отиде в гората, където като малко момче обичал да се разхожда, за да се поразведри и да проясни ума си. Когато стигнал там, видял, че дръвчетата, които помнел от детството си, се били превърнали във величествени дъбове.

Сега гората била приказно красива. Той легнал на една полянка и потънал в дълбок сън. Само след минута чул, че някой го вика:

„Питър! Питър!” - oтворил очи, погледнал нагоре и с изненада видял, че това е същата старица, която преди много години му дала топчето с вълшебната златна нишка.

„Хареса ли ти моят специален подарък?” – попитала го тя. Питър й казал истината:

„Отначало беше забавно, но сега много съжалявам. Целият живот мина пред очите ми, без да мога да му се порадвам. Сигурно е имало и тъжни, и прекрасни моменти, но нямах възможност да изпитам нито едното, нито другото. Чувствам се празен. Пропуснах да живея живота, който ми беше даден.”

„Ти си много неблагодарен – казала старицата. – Все пак ще изпълня едно твое последно желание.”

Питър се позамислил за секунда и бързо казал:

„Искам пак да съм ученик и да изживея живота си още веднъж.”

После той пак потънал в дълбок сън и пак чул, че някой го вика и отворил очи.

„Кой ли може да е този път?” – зачудил се той. Когато отворил очи, с огромна радост видял, че до леглото му стои майка му. Тя била, млада, здрава и лъчезарна. Питър разбрал, че необикновената жена от гората е изпълнила желанието му и се е върнал към предишния си живот.

„Побързай, Питър. Спиш прекалено много. Ако не станеш в същата минута, ще закъснееш за училище” – казала строго майка му.

Питър веднага скочил от леглото и от този ден започнал да живее така, както искал. Изживял живот, пълен с удоволствия, радости и победи. А всичко това почнало, когато престанал да жертва настоящето в полза на бъдещето и заживял в настоящия момент.