Из "Край река Пиедра седнах и заплаках"

      Нужно е да поемаме рискове - говореше той. - Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
       Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни пра­ви нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбира­ме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, ко­гато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други не­ща, които ни се струват все същите. Този миг същест­вува — това е моментът, в който цялата сила на звез­дите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни пома­га да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни мо­менти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Зато­ва пък един ден ще можем да погледнем назад с гор­дост и вяра.
       Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, ни­то пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога по­глеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти пове­ри? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оста­виш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
      Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели.