вторник, октомври 27, 2009

Всичко, което трябва да зная, съм научил в детската градина




Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.

Ето какво научих там:

Делете всичко.

Играйте честно.

Не удряйте хората.

Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.

Разчистете, ако сте разхвърляли.

Не вземайте вещи, които не са ваши.

Извинете се, когато сте обидили някого.

Мийте си ръцете преди ядене.

Изчервявайте се.

Топлите сладки и студеното мляко са полезни.

Живейте хармонично.

Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете — всеки ден по малко.


Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва кола, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за чудеса.

Помнете малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но ние сме също като него.Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в
пластмасовата чаша умират. Ние също.

И тогава си спомнете книгата за Дик и Джейн и първата дума, която сте научили, най-важната дума в света: ВИЖ. Всичко, което трябва да знаете, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.

Помислете само колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка.

Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която правят. На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг.



понеделник, октомври 26, 2009

Приказка за морската звезда




Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря.

Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата.

Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана.

Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току-що промених нещата за тази морска звезда!



петък, октомври 23, 2009

Ударът




На един фабрикант му се повредил основен котел във фабриката и тя спряла. Той извикал един след друг всички експерти и експертни организации, които дълго мислили и се опитвали да оправят котела, но все неуспешно.

Когато вече се бил предал на отчаяние и очаквал фалита си, в кабинета му се появил един дребен мъж с малка чанта и му предложил той да поправи котела.

Мъжът не вдъхвал респект, но фабрикантът вече нямало какво да губи, така че го допуснал до помещението.

Дребният мъж извадил от чантата си малък чук и започнал внимателно да почуква котела навсякъде. След като го обиколил целия за десетина минути, той се върнал към чантата си, оставил малкия чук и извадил оттам един огромен чук, с който се приближил до котела и го ударил с все сила на едно точно определено място.

И котелът тръгнал!!!

Изуменият и зарадван фабрикант казал на мъжа да изпрати сметка за разходите си и, каквато и сметка да изпрати, той ще я осребри.

На следващия ден получил сметка за 10 000 лири. Зачудил се, защото мъжът работил само 10 минути, въпреки че предишните специалисти му взели много повече и наредил на секретарката си да преведе парите, но да помоли човека да напише сметка за разходите си по пера.

На следващия ден получил сметката и тя гласяла:

+ За това, че 10 минути обикалях и чуках котела – 1 лира.

+ И останалите 9 999 лири за това, че знаех къде точно и с каква сила да ударя.



вторник, октомври 20, 2009

Пеперудата




Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:

-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.

Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си.

Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:

- Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.

Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:

- Всичко е в твоите ръце.



петък, октомври 16, 2009

Къде да застанат русалките?




Което е добро за един, може да не е добро за друг. Може да се наложи да настояваш на своето и да направиш нещо необичайно в очите на другите.
Ейлийн Кади

Трябваше да играем на Великани, Магьосници и Джуджета.

Оставили ме бяха да се грижа за осемдесетина дечурлига на възраст между 7 и 10 години, докато родителите им се занимаваха с родителски работи. Събрах дружината си в залата при църквата и се заех да обяснявам играта. Тя е нещо като разширен вариант на играта Камък, Хартия и Ножица и е свързана с мислене и вземане на решения.

Всъщност истинската цел на играта е децата да вдигнат голям шум и да се гонят насам-натам, докато всеки забрави на чия страна е и кой е победил.

Да организираш пълна стая с навити като пружинки първолаци в два отбора, да им обясниш основните правила на играта като постигнеш консенсус по въпроса за груповата принадлежност - това не е шега работа, но с помощта на добра воля се справихме и бяхме готови да започнем.

Възбудата от гонитбата вече достигаше критичната си точка. Аз изкрещях с всичка сила:

- Кой какъв е сега - ВЕЛИКАН, МАГЬОСНИК или ДЖУДЖЕ!

Докато групите се суетяха като бесни и шушукаха помежду си, усетих, че някой ме дърпа за крачола. Едно мъничко момиченце стоеше с вдигната глава и питаше със сериозен глас:

- Къде да застанат русалките?

Къде да застанат русалките?

Последва дълго мълчание. Много дълго мълчание.

- Къде да застанат русалките ли? - попитах аз.

- Да. Защото аз съм Русалка.

- Няма никакви русалки.

- Има, аз съм Русалка!

Тя не се виждаше в ролята на Великан, Магьосник или Джудже. Тя знаеше точно към коя категория се числи и нямаше никакяо намерение да напуска играта, за да стои до стената като някой загубен глупак. Тя желаеше да заеме мястото си там, където

Русалките стоят я общата схема на нещата, без да страда достойнството или самоличността й. За нея беше ясно, че за Русалките има място и че аз трябва да знам къде е то.

Та къде да застанат Русалките? Всички Русалки -Всички тези, които са различни, които не се вместват в нормите и не приемат предварително разчертаните кутийки и квадратчета?

Отговорете на този въпрос и ще можете върху тази основа да изградите училище, народ или цяла вселена.

Какво отговорих аз тогава? Случва ми се понякога да кажа и аз нещо на място.

- Русалката застава ето тук до Краля на морето!

(Да, точно тук до Главния глупак, рекох си на ум.)

И застанахме двамата ръка за ръка да приветстваме нестройните и диви пълчища Магьосници, Великани и Джуджета.

Между другото, не е вярно, че Русалки не съществуват. Аз лично познавам една. Държал съм я за ръка.



четвъртък, октомври 15, 2009

Обувки




Когато един ден Ганди се качвал на влак, обувката му се изхлузила и паднала на релсите. Влакът бил в движение и той не можел да си я вземе. За най-голямо учудване на всички, Ганди събул и другата си обувка и я хвърлил край релсите близо до първата. Когато един от пътниците го попитал защо постъпва така, Ганди се засмял.

- Така беднякът, който ще намери обувката край пътя - обяснил той, - ще разполага с цял чифт, за да се обуе.



вторник, октомври 13, 2009

Камъкът на мъдрата старица



Една мъдра жена, както си пътувала из планината, намерила в един поток скъпоценен камък. На другия ден срещнала друг пътник, който бил гладен и мъдрата жена отворила торбичката си да сподели с него храната си. Гладният пътник видял скъпоценния камък в торбата на жената, възхитил се от него и помолил мъдрата жена да му го даде. Мъдрата жена му го дала без да се замисли.

Пътникът си тръгнал, зарадван от съкровището си. Той знаел, че това съкровище може да го осигури за цял живот.

Няколко дни по-късно обаче той се върнал и отново потърсил мъдрата жена. Когато я намерил, той й върнал камъка и рекъл:

- Размислих. Знам колко е ценен този камък, но ти го връщам с надеждата, че ще можеш да ми дадеш нещо много по-ценно. Ако можеш, дай ми това нещо у себе си, благодарение на което ми даде камъка.



понеделник, октомври 12, 2009

Хорското мнение




Баща и син се сдобили с кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:

- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.

Като ги видели, селяните рекли:

- Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:

- Бе какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!

На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:

- Нямат милост тия, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:

- Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...

На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.

И бащата рекъл на сина:

- Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!



неделя, октомври 11, 2009

Пясък - Ксения Симонова







Помислете за това




Усилието дава плодове, едва когато човек реши да не се предава.
НАПОЛЕОН ХИЛ

Историята ни показва, че най-забележителните
победители преди своя триумф обикновено
са преодолели смазващи препятствия.
Те са победили, защото са решили,
че няма да позволят на провала да ги обезсърчи.

Б. ФОРБС

Помислете за това:

• Уди Алън - продуцент и режисъор, носител на Оскар - не успява да завърши филмово продуцентство в университета в Ню Йорк и колежа Сити в Ню Йорк. Освен това не успява да си вземе изпита по английски език в Нюйоркския университет.

• Лион Юрис, автор на бестселъра „Изход", три пъти се явявал неуспешно на матура по английски.

• Когато Люсил Бол се записала през 1927 година да учи за актриса, главният преподавател в актьорската школа на Джон Мъри и казал: „Опитайте някаква друга професия. Все едно каква, но друга".

• През 1959 година един служител в „Юнивърсьл пикчърс" отпратил едновременно Клинт Ийстуд и Бърт Рейнолдс със следните забележки - към Бърт Рейнолдс: „Нямате талант", а към Клинт Ийстуд: „Имате строшен зъб, адамовата ви ябълка е прекалено щръкнала и гобворите твърде бавно." Както несъмнено знаете, Бърт Рейнолдс и Клинт Ийстуд днес са големи звезди във филмовия бизнес.

• Пред 1944 година Емълайн Снивъли, директор на агенцията за манекени „Блу бук", казала на преизпълнената с надежди Норма Джийн Бейкър (Мери-
лин Монро): „По-добре станете секретарка или се омъжете".

• Либ Улман, два пъти номинирана за Оскар за най-добра актриса, се провалила при прослушването за държавното театрално училище в Норвегия. Журито й казало, че няма талант.

• Малкълм Форбс, покойният главен редактор на списание „Форбс", едно от най-престижните бизнес списания в света, не бил приет в студентската редколегия, докато следвал Вв Принстънския университет.

• През 1962 година четирима притеснени млади музиканти се явили на първо прослушване пред комисията на компанията за звукозаписи „Дека". Комиията не останала впечатлена. Докато отказвали на тази британска рок група, наречена „Бийтълс", един от служителите на компанията направил следната забележка: „Звученето им не ни харесва. Групите от китаристи са си изпели песента".

• Пол Коен, специалист по изпълнители и репертоар на дейност за „Дека Рекърдс" в Нашвил, при отс-траняването на Бъди Холи от списъка на компанията през 1956 година, нарекъл Бъди „най-големият бездарник, с когото съм работил". ДВайсет години по-късно списание „Ролинг стоун" нарича Бъди Холи, заедно с Чък Бери, „музикантите, оказали най-силно влияние върху рок музиката на шейсетте години".

• През 1954 година Джими Дени, мениджър на „Гранд Оул Опри", след едно представление уволнил Елвис Пресли. „За нищо не ставаш, синко. Най-добре върви да си гледаш шофьорлъка". Елвис Пресли стана най-известният поп певец в Америка.

• Когато Александър Греъм Бел изобретил телефона през 1876 година, той не се скъсал да звъни от поръчки на потенциални клиенти. След проведената демонстрация, президентът Ръдърфорд Хейс рекъл: „Удивително изобретение, но на кого би му притрябвало да използва подобно нещо?"

• Томас Едисън е може би най-великият изобретател в американската история. Когато тръгнал на училище в Порт Хюрън, щата Мичиган, учителите му се оплаквали, че бил „прекалено муден" и неуправляем. В резултат на това майка му решила да го отпише от училище и да го учи у дома. Малкият Едисън бил очарован от естествените науки. На десет години вече си бил направил химическа лаборатория. Едисън, със своя неуморен гений и енергия (които се твърди, че той сам определял като „1 процент вдъхновение и 99 процента усилие"), направил през живота си 1300 изобретения.

• Когато Томас Едисон изобретил електрическата крушка, му били нужни 2000 опита, за да я накара да заработи. Един млад репортер го попитал как се чувствал след толкова много неуспешни опити. Той отвърнал: „Не съм имал нито един неуспешен опит. Изобретих електрическата крушка, което се оказа процес от 2000 стъпки".

• През 40-те години един друг млад изобретател на име Честър Карлсън представил новата си идея пред 20 фирми, включително някои от най-големите в страната. Всички му отказали. През 1947 година - след седем години откази! - успял най-сет-не да убеди „Халоид", малка фирма в Рочестър, щата Ню Йорк, да купи правата за неговата технология за електростатично копиране върху хартия. „Халоид" по-късно прераства в корпорацията „Ксерокс" и заедно с Карлсън успяват да спечелят много пари.

• Джон Милтън ослепял на 44 години. Шестнайсет години по-късно написва класическата поема „Изгубеният рай".

• Когато Пабло Касалс навършил 95 години, един млад репортер му подхвърлил следния въпрос: „Господин Касалс, вие сте на 95 години и сте най-добрият челист на всички времена. Защо продължавате да се упражнявате по шест часа на ден?" Касалс отговорил: „Защото откривам, че напредвам".

• След дългогодишна прогресивна загуба на слуха, на
46 години немският композитор Лудвиг ван Бетховен напълно оглушал. Въпреки това, именно през последните години от живота си написал най-добрата си музика, включително пет симфонии.След като загубил и двата си крака в самолетна катастрофа, британският Военен пилот Дъглас Бейдър се върнал с два изкуствени крака на работа в Кралските Военновъздушни сили. По Време на Втората световна война бил три пъти пленен от германците - и три пъти успял да избяга.

• След като му ампутирали крака поради раково заболяване, младият канадец Тери Фокс дал обет да пробяга на един крак Канада от единия бряг до другия, за да събере един милион долара за изследвания на рака. Принуден да се откаже по средата на пътя, защото ракът превзел белите му дробове, той, съвместно с основаната от него фондация, събрал над 20 милиона долара за изследвания на рака.

• Уилма Рудолф е 20-то от общо 22 деца в семейството. Родена преждевременно, съмнително било дали въобще ще оживее. Когато станала на 4 години, се разболяла от двойна пневмония и скарлатина, които я оставили с парализиран ляв крак. На 9 години свалила металната шина, от която дотогава била изцяло зависима, и започнала да ходи без нея. На 13 години походката й била вече ритмична, което лекарите считали за невъзможно. Същата година решила да стане бегачка. Записала се в състезание и завършила последна. Няколко години се състезавала и всеки път се класирала последна. Всички я убеждавали да се откаже, но тя продължава да тича. И един път спечелила първо място. После отново. Оттогава нататък тя печелела всяко състезание, в което участвала. Накрая това момиченце, на което казвали, че никога няма да проходи, спечелило три олимпийски златни медала.

Майка ми от малка ме научи да вярвам, че мога да постигна всичко, което пожелая. Първото ми желание беше да се науча да ходя без шините.
Уилма Рудолф

• На 39 години Франклин Д. Рузвелт се парализирал в резултат на прекаран полиомиелит, но въпреки това станал един от най-обичаните и влиятелни водачи на САЩ. Четири пъти бил избиран за президент на Съединените щати.

• Сара Бернар, считана от мнозина за най-великата актриса на всички времена, преживяла ампутация на крака на 70 години, но продължила да играе още осем години.

• Луи Ламур, автор на повече от 100 каубойски романа, с тираж над 200 милиона отпечатани екземпляра, получава 350 отказа преди да продаде първата си творба. По-късно той става първият американски романист, отличен от Конгреса със специален златен медал за заслуги - за приноса, който е направил за националната литература на Америка с творчеството си, основаващо се на исторически факти.

• През 1953 година Джулия Чайлд и двете и сътруднички подписвали с едно издателство договор да напишат книга с работно заглавие „Френски рецепти
за американската кухня". Джулия и сътрудничките й се трудили върху книгата в продължение на пет години. Издателят не одобрил ръкописа им от 850 страници. Чайлд и сътрудничките й прекарали още една година в редактиране на книгата. Издателят отново не я одобрил. Но Джулия Чайлд не се отказала. Заедно със сътрудничките си отново се хванали на работа, намерили си нов издател и през 1961 година - осем години по-късно - издали „Как да овладеем изкуството на френската кухня", от която били продадени над един милион екземпляра. През 1966 година списание „Таим" публикувало снимка на Джулия Чайлд на корицата. Джулия Чайлд е все още начело в своята област след цели трийсет години.

• Генерал Дъглас Макартър навярно никога не би си спечелил слава и власт без упоритостта си. Когато кандидатствал в Уест Пойнт, не го приемали, и то на два пъти. Но той опитал и трети път, приели го и с маршова стъпка той влязъл в историята.

• Ейбрахам Линкълн започнал войната с Блекхок като капитан. В края на войната бил понижен до редник.

• През 1952 година Едмънд Хилари прави опит да покори връх Еверест, най-високия връх в света - близо девет хиляди метра висок. Няколко седмици след неуспешния му опит, го помолили да говори пред публика В Англия. Хилари отишъл до самия край на сцената, свил ръката си в юмрук и се заканил на върха, който се виждал на снимката. Със силен глас той рекъл: „Връх Еверест, първия път ме надви, но следващия път аз ще те надвия, защото ти няма накъде повече да растеш... но аз имам!" На 29 май, само една година по-късно, Едмънд Хилари станал първият човек, изкачил връх Еверест.



петък, октомври 09, 2009

Риск




В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго.

Първото семе казало:

— Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен... Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта... Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.

И така то пораснало. Второто семе казало:

— Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи... Ами какво ще стане, ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.

И така то зачакало.

Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.



четвъртък, октомври 08, 2009

Училището на животните



Някога, много отдавна, животните решили, че трябва да направят нещо героично, за да посрещнат подготвени проблемите на „новия свят". Затова си основали училище.

Приели учебната програма, която включвала бягане, катерене, плуване и летене и за да я прилагат по-лесно, всички животни били задължени да посещават и четирите дисциплини.



Патицата била отличничка по плуване, всъщност по-добра дори от инструктора си, но имала незадоволителни оценки по летене и много слаби по бягане. Тъй като тичала бавно, трябвало да остава след часовете и да пропуска плуването, за да тренира бягане. Това продължило докато ципестите й крака така се разранили, че оценките й по плуване станали едва средни. Но средното ниво се приемало като нормално в училището, затова никой, освен патицата, не се тревожел за това.



Заекът започнал като най-добрия ученик в часовете по бягане, но заради слабите оценки по плуване трябвало да се упражнява до пълно изтощение и накрая получил нервно разстройство.



Отначало катеричката била отличничка по катерене. В часовете по летене учителят й я карал да лети от земята нагоре, вместо от върха на дървото надолу, в резултат на което тя изнемощяла до крайност, получила и мускулна треска от пренатоварване и тогава й писали тройка по катерене и двойка по бягане.



Орелът бил проблемно дете и затова го възпитавали сурово. В часовете по катерене той побеждавал всички останали нагоре към върха на дървото, но нас-тоявал да използва собствен начин, за да стигне до там.

В края на годината една анормална змиорка, която можела да плува извънредно добре, да бяга, да се катери и да лети по малко, получила най-високата обща оценка и станала първенец на випуска.



Лалугерите не посещавали училището и се борили срещу налаганите им санкции, защото административното ръководство не включило в програмата копаене и заравяне. Те дали децата си да чиракуват при един язовец, а по-късно се присъединили към мармотите и гризачите, за да положат заедно основите на частно училище, чиито възпитаници получили много добро образование.



вторник, октомври 06, 2009

Правила за човешките същества




1. Ще получиш тяло.

Дали го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.


2. Ще усвояваш уроци.

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.


3. Няма грижи, има само уроци

Израстването е процес на проби и грижи: експериментиране. „Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва „успешен".


4. Урокът се повтаря, докато се научи.

Един и същи урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.


5. Усвояването на уроци няма край.

Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.


6. „Там" не е по-добре от „тук".

Когато твоето „там" стане „тук", ти просто ще откриеш друго „там", което пак ще изглежда по-добре от „тук".


7. Другите за теб са само огледала.

Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.


8. От теб зависи как ще изживееш живота си.

Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.


9. Отговорите, от които имаш нужда, са в теб самия.

Отговорите на въпросите, поставени от живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.


10. Животът е точно това, което си мислиш, че е.

Ти създаваш живот, в който се вплитат твоите убеждения и очаквания.



11. Ще забравиш всичко това.



12. Можеш да си го спомниш, когато поискаш.



неделя, октомври 04, 2009

Притча за въплащаването




Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам.

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!



четвъртък, октомври 01, 2009

Легенда за приятелството




В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:

"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:

"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:

"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал:

"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…"