сряда, септември 30, 2009

Мандрица




Снимките са любезно предоставени от Валентина Добрева.

Благодаря!

вторник, септември 29, 2009

Загриженост




Имало едно време един шейх в Дамаск, наречен Абу Муса ал Кумаси. Всички го уважавали заради мъдростта му, но никой не знаел дали е бил добър човек.

Един следобед, къщата, в която шейхът живеел с жена си, се срутила поради грешка в конструкцията. Притеснени, съседите се втурнали да ровят в развалините. Не след дълго те успели да открият жената на шейха.

- Не се притеснявайте за мен, а побързайте да намерите мъжа ми, който седеше ето там.

Съседите разровили отломките от мястото, където тя посочила и намерили и самия шейх.

Той казал:

- Не се притеснявайте за мен, а побързайте да спасите жена ми, която лежеше ето там.



понеделник, септември 28, 2009

Чупливите подаръци




В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там.

Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи. Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разстройвали. След време мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.

Един ден родителите дошли при него:

- Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят. Подаръците са прекрасни, но с тях е невъзможно да се играе.

Старецът се усмихнал:

- Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните дарове.


Превод: Gloxy-Floxy


неделя, септември 27, 2009

Това е добре




Един африкански крал имал приятел, който независимо от ситуацията, в която е попаднал, казвал:"Това е добре!"

Веднъж кралят бил на лов. Приятелят му зареждал оръжието и изглежда, че направил нещо погрешно. Когато кралят стрелял,изстрелът откъснал един от пръстите му. Приятелят както обикновено заявил:

- Това е добре!

- Не, това не е добре!-казал кралят и заповядал да затворят приятеля му в тъмницата.

Една година по-късно кралят отново бил на лов на място, което считал за безопасно,но бил заловен от канибали. Те завели пленника в селото си и започнали да приготвят клада, на която да го опекат. Когато го завързвали за стълба, забелязали, че му липсва един пръст. Техните суеверия не им позволявали да ядат хора с недъзи и това спасило живота на краля.

Първото нещо, което направил, когато се прибрал в двореца, било да освободи приятеля си от тъмницата. Разказал му за голямото премеждие, което преживял. Приятелят както обикновено заявил:

- Това е добре!

Кралят започнал да се извинява:

- Много съжалявам, че те вкарах в тъмницата! Това беше лошо от моя страна!

- Не, това също е добре. Ако не бях в тъмницата, щях да съм с теб на лов и канибалите да хванат и мен.



събота, септември 26, 2009

Притча за тишината




Уморен от шумния и неспокоен град, където всичко пречи на медитацията и самовглъбяването, един човек тръгнал да търси тишина и спокойствие сред природата.

Пристигнал в гората, но го подразнили бръмченето на мухите и свиренето на щурците.

Навлязъл по-навътре, но птичите трели разстройвали контакта с вътрешното му "Аз".

Влязъл в пещера, но в нея го смущавал звука на падащите капки вода.

Тогава си построил малка къщурка със звукоизолация. Затворил всички врати и прозорци и в тишината загърмял дразнещ звук "тик-так, тик-так". Разбил часовника в стената.

Седнал, успокоил се, въздъхнал дълбоко и решил, че най-накрая е намерил жадуваната тишина, но ...

"Туп, туп, туп ..." - сърцето му гръмко биело в гърдите.



четвъртък, септември 24, 2009

Законите на Вселената




Събрал Аллах всички хора и започнал да ги наказва за нарушение Законите на Вселената. Най-голямото наказание се паднало на лекаря. Той се възмутил:

- Защо? Аз съм лекар и цял живот съм се старал да избавя хората от техните страдания!

А Аллах ми отговорил:

- Защото аз изпращам болестите на хората за техните прегрешения, за да ги поуча, а ти им пречиш да осъзнаят това.



понеделник, септември 21, 2009

Дарове за махараджата




Един махараджа, прочут с мъдростта си, навършил сто години. Събитието било посрещнато с голяма радост, защото всички обичали много своя владетел. В двореца подготвили голям празник за тази нощ, на който били поканени разни велможи от царството и от други страни.

Настъпил денят и пред залата, където махараджата щял да приеме гостите, се натрупала планина от дарове.

По време на вечерята махараджата наредил на слугите да разделят даровете на две групи: тези, които имат подател, и тези, за които не знаели кой ги праща.

Накрая царят заповядал да донесат всички дарове от двете купчини. Едната, със стотици големи и скъпи подаръци, а другата - по-малка, само с десетина дара.

Махараджата започнал да отваря даровете от първия куп и да вика тези, които са ги изпратили. Карал всеки от тях да се качи на трона и му казвал: "Благодарят ти за подаръка, връщам ти го и нека бъде както досега." И му връчвал подаръка, независимо какъв бил той.

Когато свършил с първия куп дарове, той се приближил и рекъл: "Тези дарове нямат подател. И аз ще ги приема, защото не ме задължават с нищо, а на моят възраст не е хубаво да оставам длъжник."



неделя, септември 20, 2009

Морков, яйце и чаша кафе




... или какво има във вашата тенджера?


Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори с живота. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Спомни си за това: "Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

Превод Melisa

петък, септември 18, 2009

Пост №100







вторник, септември 15, 2009

Чаша кафе




"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални".

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал:

"Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."

Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни.

Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.


Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..!



неделя, септември 13, 2009

Честит рожден ден, Мони! :-)





петък, септември 11, 2009

Свобода, а не страх




Да отстояваш правата си, е отговорност към самия теб!



Първото стъпало




Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:

— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!

Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:

— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?

Мъжът му отвърнал:

— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!

— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?

— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.

Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:

— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!



четвъртък, септември 10, 2009

Да обичаш значи да надминеш себе си





сряда, септември 09, 2009

Овцете




Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел.

Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите.

На царя му се наложило да се спасява и той побягнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.

Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.

Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.

Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива.

До една година овцете му били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.

Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави.

Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.

Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.

- Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?

- Защото от него нямаше да остане камък върху камък. - отговорил мъдрият му приятел -Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...



понеделник, септември 07, 2009

Приказка за късмета




Имало едно време в едно село баща и син. Бащата бил много добър ковач, а момчето помагало на баща си и учело занаята.

Минали години. Момчето пораснало, станало момък за чудо и приказ, а също и много добър ковач.

Един ден баща му решил, че вече е време да се отдели сина му и да има собствена ковачница.

Речено – сторено. Започнал момъкът да работи отделно в своята ковачница. Работа имало много. По цял ден се трудил, но едва свързвал двата края.

Минали се година, две, три, а той все така работел от тъмно до тъмно без да може да се замогне. Ядосал се един ден и решил да отиде в Голямата планина да пита Господ, в какво е прегрешил, че не му върви в работата.

Тръгнал и когато стигнал до Голямата планина, го пресрещнал един светец.

Попитал го той:

- Кажи, сине, що дириш тук?

- Искам да попитам Господ, защо ме наказва да работя от тъмно до тъмно, а едва да изкарвам за единия хляб? – отговорил момъкът.

- Не може така, сине, всеки който дойде с Господ да разговаря. Ти се скрий тук из храсталаците, а аз ще го попитам.

Скрил се момъкът в храсталаците и зачакал да види и чуе какво ще стане. Настъпила вечерта. Събрали се Господ и светиите да вечерят. Появила се една маса, отрупана с каквото ли не – от пиле мляко имало на нея. Господ вдигнал ръка да благослови трапезата и казал:

- На днешния ден, който се роди, цял живот ще му върви по мед и масло. И да работи и да не работи – ще има и ще живее охолно.

Навечеряли се и се разотишли. На другата вечер пак се събрали Господ и светиите, но този път на масата имало тук таме нещо за ядене. Вдигнал ръка Господ да благослови трапезата и казал:

- На днешния ден, който се роди, с труд ще си изкарва хляба. Цял живот ще работи, за да има. Няма да сиромахува, но и нищо не ще получава даром.
На третата вечер всичко се повторило както при първите две, но на масата вече имало само огризки. Вдигнал Господ ръка да благослови трапезата и казал:

- На днешния ден, който се роди, животът му ще бъде като тази трапеза. И да работи и да не работи, всичко ще му се изплъзва от ръцете.

Тогава се обадил светията, който посрещнал нашия момък:

- Господи, има едно много добро и трудолюбиво момче, което, разбрах вече че се е родило през третия ден. Но кажи, Господи, не може ли да се направи нещо за това момче?

- Може – рекъл Господ. – В съседното село има една мома, която е родена през първия ден. Нейният баща също е ковач. Да отиде там, да се глави при баща й чирак и да се ожени за момичето. Но всичко, което изработи да бъде на нейно име. Нищо да не оставя за себе си. Тогава ще си живее добре.

Чул момъкът съвета и така и направил. Отишъл в съседното село и се главил за чирак при бащата на момичето. Работил така известно време. И понеже бил скромен и работлив, бащата на момичето го харесал за зет и наследник на занаята. Двамата млади също се обикнали от пръв поглед. Получили благословията на бащата и вдигнали голяма сватба. Заживели щастливо, така както казал Господ – всичко, което изработвал момъкът се наричало на името на жената. Един празничен ден тръгнали с файтона си да се разходят по полето. Минали край едно лозе и младата булка казала:

- Виж, мъжо, какво ми е хубаво лозенцето.

След известно време минали край една воденица и тя казала:

- Виж, мъжо, воденицата ми каква е спретната – друга такава няма.

Още малко и минали край една нива и отново младата булка казала:

- Виж, мъжо, какво хубаво жито е порасло на нивката ми.

Домъчняло му на момъка и казал на младата си жена:

- Жено, нека поне тази нива бъде моя.

А тя му отговорила:

- Добре, нека да бъде твоя. Аз нямам нищо против.

Докато изрече тези думи и нивката пламнала от единия край. Развикал се младият мъж:

- Не я искам цялата. Нека да е само до половината.

И нивката изгоряла точно до средата.

Оттогава младият мъж знаел, че от късмета си никой не може да избяга и че трябва да спазва заръката на Господ, ако иска да живее добре.



неделя, септември 06, 2009

Упоритият дървар




Имало някога един дървар, който отишъл да работи в едно сечище. Надницата била добра, а условията още по-добри, тъй че дърварят решил да си свърши добре работата.

Първият ден отишъл при надзирателя, който му дал секира и му посочил къде да сече в гората.

Въодушевен, мъжът тръгнал да сече дърва.

Само за един ден отсякъл осемнайсет дървета.

- Браво - рекъл му надзирателя. - Продължавай така.

Окуражен от думите му, на следващият ден дърварят решил да работи още по-добре. Затова вечерта си легнал съвсем рано.

На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.

Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.

- Сигурно съм уморен - помислил си. И решил да си легне още по залез.

Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.

На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.

Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.

Надзирателят го попитал:

- Кога за последен път наточи секирата?

- Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.



събота, септември 05, 2009

Мръсното пране




Една семейна двойка се преместила да живее в ново жилище. Сутринта, едва събудила се, жената погледнала през прозореца и видяла съседката да си простира прането.

- Погледни колко й е мръсно прането – казала тя на мъжа си.

Но той четял вестник и не обърнал никакво внимание на думите й.

- Навярно пере с лош сапун или изобщо не може да пере. Трябва да я науча.

И така, всеки път, когато съседката й простирала прането, жената с учудване отбелязвала, колко било мръсно. Но в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

- О! Днес бельото й е чисто! Навярно се е научила да пере!

- Едва ли, - отговорил мъжа й, - просто днес станах по-рано и измих прозореца.



петък, септември 04, 2009

Какво научих от Ноевия ковчег?




Всичко, което трябва да знам за живота, научих от Ноевия ковчег:

Първо: Не изпускай лодката.

Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация).

Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло.

Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо.

Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши.

Шесто: Изгради бъдещето си на високо.

Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор.

Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите.

Девето: Когато си под стрес, поплувай малко.

Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти.

Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга.



четвъртък, септември 03, 2009

Душите, ада и рая




Веднъж пред небесните порти се събрали няколкостотин души, напуснали телата на мъжете и жените, умрели същия ден.

Свети Петър, известен като пазител на райските порти, следял за реда.

- По заръка на Главния ще се подредите в три големи групи според това дали сте спазвали десетте Божи заповеди.

В първата група са онези, които са нарушили всички заповеди поне веднъж.

Във втората са онези, които са нарушили веднъж поне една от десетте заповеди.

И в последната, за която смятаме, че ще е най-многобройната, са онези, които никога в живота си не са нарушавали нито една от десетте заповеди...

... И така – продължил свети Петър, - тези, които са нарушили всички заповеди, да отидат вдясно.

Повече от половината души застанали вдясно.

- А сега – викнал той, - онези, които са нарушили някоя от заповедите, да застанат вляво.

Всички останали души отишли вляво. Е, почти всички...

Всъщност всички без една.

В средата останала душата на един добър човек. През целия си живот той следвал пътя на добрите чувства, на добрите мисли и на добрите действия.

Свети Петър се изненадал. В групата на най-добрите остана само една душа.

И веднага се обадил на Господ да го уведоми.

- Виж, нещата стоят така: ако спазваме началния план, горкият човек, останал в средата, няма да се радва на блаженството, а ще умре от скука в пълна самота. Чини ми се, че трябва да направим нещо по въпроса.

Господ се изправил пред групата и рекъл:

- Греховете на онези, които се разкаят веднага, ще бъдат опростени и забравени. Всички, които се разкайват, могат да минат в средата при чистите и непорочни души.

Малко по малко всички започнали да се придвижват към средата.

- Спрете! Не е честно! Измама! – викнал един глас. Това бил гласът на праведника. – Не може така! Ако ме бяхте предупредили, че ще опростите греховете ни, нямаше да опропастя живота си...



сряда, септември 02, 2009

Бебета и техните майки







вторник, септември 01, 2009

Вълшебните камъчета




Една вечер група намади се готвели да се разположат някъде за през нощта, когато изведньж ги обляла силна светлина. Ясно било, че това е признак за присъс-твието на неземна сила. С голямо нетърпение те зачакали важното послание, което чувствали, че ще им бъде изпратено.

Най-сетне се чул глас:

- Съберете колкото можете повече камъчета. Приберете ги в дисагите си. След еднодневен преход, вечерта ще ви донесе радост и съжаление.

Номадите потеглили на път, взели да се оплакват един другиму и да се ядосват.

Очаквали да им се разкрие голяма истина за света и вселената, благодарение на която да натрупат богатство и здраве и да придадат повече смисъл на живота си. Вместо това обаче ги накарали да се занимават с ръчна работа, която им се виждала напълно безсмислена. Все пак, споменът за бляскавото видение накарало всички да съберат по няколко камъчета и да ги сложат в дисагите си, като през цялото време не спирали да мърморят.

Минали един ден път и вечерта спрели да пренощуват, бръкнали в дисагите и открили, че всяко камъче се е превърнало в диамант. Зарадвали се, че имат диаманти.

Съжалявали обаче, че не са събрали повече.