Една вечер група намади се готвели да се разположат някъде за през нощта, когато изведньж ги обляла силна светлина. Ясно било, че това е признак за присъс-твието на неземна сила. С голямо нетърпение те зачакали важното послание, което чувствали, че ще им бъде изпратено.
Най-сетне се чул глас:
- Съберете колкото можете повече камъчета. Приберете ги в дисагите си. След еднодневен преход, вечерта ще ви донесе радост и съжаление.
Номадите потеглили на път, взели да се оплакват един другиму и да се ядосват.
Очаквали да им се разкрие голяма истина за света и вселената, благодарение на която да натрупат богатство и здраве и да придадат повече смисъл на живота си. Вместо това обаче ги накарали да се занимават с ръчна работа, която им се виждала напълно безсмислена. Все пак, споменът за бляскавото видение накарало всички да съберат по няколко камъчета и да ги сложат в дисагите си, като през цялото време не спирали да мърморят.
Минали един ден път и вечерта спрели да пренощуват, бръкнали в дисагите и открили, че всяко камъче се е превърнало в диамант. Зарадвали се, че имат диаманти.
Съжалявали обаче, че не са събрали повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар