Притча за тишината

Уморен от шумния и неспокоен град, където всичко пречи на медитацията и самовглъбяването, един човек тръгнал да търси тишина и спокойствие сред природата.

Пристигнал в гората, но го подразнили бръмченето на мухите и свиренето на щурците.

Навлязъл по-навътре, но птичите трели разстройвали контакта с вътрешното му "Аз".

Влязъл в пещера, но в нея го смущавал звука на падащите капки вода.

Тогава си построил малка къщурка със звукоизолация. Затворил всички врати и прозорци и в тишината загърмял дразнещ звук "тик-так, тик-так". Разбил часовника в стената.

Седнал, успокоил се, въздъхнал дълбоко и решил, че най-накрая е намерил жадуваната тишина, но ...

"Туп, туп, туп ..." - сърцето му гръмко биело в гърдите.