Дарове за махараджата

Един махараджа, прочут с мъдростта си, навършил сто години. Събитието било посрещнато с голяма радост, защото всички обичали много своя владетел. В двореца подготвили голям празник за тази нощ, на който били поканени разни велможи от царството и от други страни.

Настъпил денят и пред залата, където махараджата щял да приеме гостите, се натрупала планина от дарове.

По време на вечерята махараджата наредил на слугите да разделят даровете на две групи: тези, които имат подател, и тези, за които не знаели кой ги праща.

Накрая царят заповядал да донесат всички дарове от двете купчини. Едната, със стотици големи и скъпи подаръци, а другата - по-малка, само с десетина дара.

Махараджата започнал да отваря даровете от първия куп и да вика тези, които са ги изпратили. Карал всеки от тях да се качи на трона и му казвал: "Благодарят ти за подаръка, връщам ти го и нека бъде както досега." И му връчвал подаръка, независимо какъв бил той.

Когато свършил с първия куп дарове, той се приближил и рекъл: "Тези дарове нямат подател. И аз ще ги приема, защото не ме задължават с нищо, а на моят възраст не е хубаво да оставам длъжник."