Публикации
"Ако дойдеш при мен в този момент
минутите ти ще се превърнат в часове
часовете в дни,
а дните ти ще се превърнат в човешки живот.
Изчезнах точно преди една година
в денят, в който получих едно писмо.
То ме призова на място,
където животът със слоновете започна.
Прости ми за мълчанието между нас,
което беше непрекъснато от една година.
Това писмо разчупи мълчанието.
То беше едно от 365-те писма до теб.
Едно за всеки ден мълчание.
Не ще бъда повече себе си след тези писма.
Те са моята карта от птичи поглед.
Те са всичко което знам..., което е истина.
Ще си спомниш всичко.
Всичко, което е било преди.
В началото на времето
небето беше запълнено с летящи слонове.
Всяка вечер те лягаха на едно и също място в небето
и спяха с едно отворено око.
И когато се вгледаш в звездите пред нощта
виждаш в непробляскващите им очи
как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря
виждам луната по-ясно.
Аз се взрях в Рай , които ме обзе.
Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.
Видях обещания, които не изпълних.
Болка, на която не повярвах.
Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних.
Видях смърт , която не оплаквах.
Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих
и врати, които не затворих.
Любими, които изоставих.
И мечти, които не доживях.
Видях всичко, което ми беше предложено,
което не можах да откажа.
Видях писмата, които пожелах,
но никога не получих.
Видях всичко това, което можеше да бъде,
но никога не ще бъде.
Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите.
Изскачането на кит от водата е писмо
от дълбините на морето.
Тези представи са писмо до моите мечти.
Тези писма са писма за теб.
Сърцето ми е като стара къща,
чиито прозорци не са били отваряни с години.
Но сега чувам, че тези прозорци се отварят,
помня блуждаенето на жирафите,
нежния сняг на Хималаите.
Морските крави, които спят на опашките си.
Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите.
Скърцането на пясъка.
Ушите на каракалите.
Люшкането на слоновете.
Изскачането на китовете от морето.
И силуета на антилопата.
Помня къдрицата на пръстите на суриката.
Свободата на р. Ганг.
Пълноводието на Нил.
Аз си спомням,
скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор
и лицата на много жени.
Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки...
аз помня бащите на децата...
и вкуса...
аз помня...
и тътнежа на прасковата...
Помня всичко.
Но не помня изобщо да съм напускал.
Помня мечтите ти.
Помня мечтите ти.
Помня мечтите ти.
Помня.
Колкото повече гледам слоновете от саваната
толкова повече слушам,
повече отколкото мога.
Те ми напомнят кой съм.
Може би слоновете пазители
чуват желанията ми,
за да сътрудничат
с всички музиканти на природния оркестър.
Искам да погледна през очите на слона,
искам да се присъединя към танца,
който няма стъпки.
Искам да стана танц.
Не мога да кажа, ако се приближиш
или пък се отдалечиш.
Копнея за спокойствието, което открих,
когато погледнах към лицето ти.
Вероятно, ако лицето ти
можеше да се върне при мен
сега бих го намерил по-лесно.
Лице, което мислех, че съм загубил.
Моето собствено.
Перото на огън,
огънят на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костният мозък на пепел,
пепелта на сняг.
Перото на огън,
огънят на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костният мозък на пепел,
пепелта на сняг.
Китовете не пеят,
защото те знаят отговора.
Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение,
не е това, което е писано на страницата,
това, което има значение,
е това, което е писано в сърцето.
Така че изгори писмата
и разпръсни пепелта им в снега.
На брега на реката,
когато пролетта настане
и снегът се разтопи.
И покачването на речната вода
се върне към насипите от реката.
Прочети отново писмата ми със затворени очи.
Нека думите и отраженията
отмият тялото ти като вълни.
Прочети отново писмата,
с присвити ръце над ушите си.
Слушай песните на Рая.
Страница след страница,
след страница.
Прелети пътя на птиците.
Лети.
Лети.
Лети."
Превод от английски: ma4opic4o
Няма коментари:
Публикуване на коментар