Време

Когато ръцете ти натежат от спомени,

очите ти забравят гледки,

сърцето ти оставено на себе си,

намира смисъл.

Сълзите ти,

навиците ти,

умората и недоразуменията,

ситуациите, които си предизвикал,

светът, който си създал,

спомените, които си изфабрикувал,

изводите, които си предрешил.

Заблудите, които си осъзнавал,

лъжите, които си приел,

дрехите, които си свалял,

маските, които си надявал.

Всичките познати и недотам познати любови,

всяка стъпка, всяко връщане назад,

онези моменти на разтуха,

безизходната ти еднозначна самота.

И все пак -  една анонимна прегръдка,

едно докосване в нощта,

няколко целувки плахи за утеха

и обещания за споделена самота. 

*Текстът и снимката са авторски и всяко копиране е свързано с разрешение от страна на автора.