Из "Край река Пиедра седнах и заплаках" II

      Някакъв човек среща стар приятел, който все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. 

       „Трябва да му дам малко пари", казва си той. Същата вечер обаче научава, че приятелят му бил забогатял и бил върнал всичките си дългове, натрупвани с години.

      Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат как се е замогнал, той им отговаря, че само допреди няколко дни в него е живеел Другият. 

      – Кой е Другият? — питат го. 

      – Другият е оня, който са ме учили да бъда, но кой­то аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да пре­кара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив, едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно. 

      – А ти кой си? 

      – Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си: човек, който се възхища­ва от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление от това, кое­то върши. Другият обаче се страхуваше да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам. 

      – А не се ли боиш от страданието? - питат го хо­рата от бара. 

      – Знам, че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по-добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш. 

      – Нима е толкова просто? 

      – Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият оста­на там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме из­плаши с това колко е рисковано да не мислиш за бъде­щето.            И от мига, в който изхвърлих Другия от живота си, Божията енергия стори чудеса.