петък, август 14, 2009

Спасение по море




Преди години, в малко рибарско селце в Холандия, едно момченце показа на света как понякога личната саможертва бива възнаградена богато.

Понеже всички в селото се изхранвали с риболов, нужен бил отряд доброволци, които да помагат в спешни ситуации.

Една нощ се надигнали бурни ветрове, от облаците рукнал порой и разразилата се в морето буря преобърнала една рибарска лодка. Изпадналият в голяма беда екипа изпратил сигнал за помощ. Шефът на спасителния отряд обявил тревога и селяните се събрали на площада с изглед към залива. Докато отрядът стягал гребната си лодка и се борел с бурните вълни, селяните чакали неспокойно на брега с фенери в ръце, за да си осветяват пътя на връщане.

След час лодката изплувала отново сред мъглата и селяните се втурнали с викове да посрещнат спасителите. Доброволците се стоварили без сили на земята и обяснили, че спасителната лодка не могла да събере повече пътници и се наложило да оставят един човек в морето. При един пътник в повече спасителната лодка със сигурност щяла да се преобърне и всичките им усилия щели да бъдат напразни.

Шефът на спасителите бързо свикал следващ доброволен отряд, който да прибере самотника, останал в морето. Напред пристъпил шестнайсетгодишният Ханс. Майка му го дърпала за ръката и го умолявала:

- Моля ти се, не отивай. Преди десет години баща ти загина в корабокрушение, а батко ти, Пол, изчезна преди три седмици. Ханс, освен теб никого си нямам на света.

Ханс отвърнал:

- Трябва да отида, мамо. Какво ще стане, ако всички кажат: „Аз не мога, да иде някой друг"? Този път е мой ред да изпълня дълга си. Когато ни свикат за помощ, всички се редуваме да направим каквото е нужно.

Ханс целунал майка си и се изгубил заедно с отряда в нощта.

Минал още един час, на майката на Ханс се сторил цяла вечност. Накрая спасителната лодка се задала през мъглата, Ханс стоял на носа. Шефът на спасителите свил шепи и извикал:

- Намерихте ли го?

Едва удържайки радостта си, Ханс развълнувано се провикнал:

- Да, намерихме го. Кажи на майка ми, че е брат ми Пол!



2 коментара:

  1. Бих искала да те зарадвам с една награда!Усмихната и спорна седмица Nanita!

    ОтговорИзтриване
  2. Много ти благодаря! Хубава седмица и на теб!:-)

    ОтговорИзтриване