събота, октомври 29, 2011

Историята на Хелън Келър



Преди години в Оксфорд се случило нещо крайно необичайно. Университетът се изпълнил със студенти и бивши възпитаници, дошли за церемонията, на която една жена щяла да бъде провъзгласена за Doctor Honoris Causa.

Жената била Хелън Келър, която петдесет години по-рано се родила сляпа и глуха. Благодарение единствено на мечтите и на труда на друга жена – Ан Съливан, момиченцето, което според някои хора трябвало да бъде оставено да умре, се превърнало в доктор по философия на множество престижни университети, в автор на няколко книги и лектор в много области на знанието.

Ректорът на университета представил госпожа Келър, която седяла на почетното място на подиума и следяла речта, която преводачът й препредавал посредством леки кодирани удари върху дланта.

- За университета и за мен е чест да посрещнем тази вечер една от личностите, към които изпитвам най-голямо възхищение. Жената, която се е родила с много по-малко възможности, отколкото всеки от нас, е стигнала там, където никой от нас дори не е мечтал. Дами и господа, представям ви доктора по философия Хелън Келър.
Хелън пристъпила напред по подиума и след като приела прегръдката на ректора, помолила преводача да я остави сама пред микрофона.

С говорните затруднения, присъщи на хората с вродена глухота, Хелън заговорила:

- За някои неща съм съгласна с господин ректора, но за други не съм. Ще трябва да ме извини, това е част от професионалната деформация на философите. – При тези думи публиката избухнала в смях и аплодисменти. – Съгласна съм например, че съм жена, достойна за възхищение... – Думите й били отново посрещнати със смях и аплодисменти - ... но категорично оспорвам причината за него. Не съм достойна за възхищение заради това, което съм постигнала въпреки вродения ми недъг.

Достойна съм за възхищение заради самия факт, че съм опитала.

P.S. Късметът никога не се доближава до онези, които се занимават половинчато и само понякога с онова, което обичат.



Няма коментари:

Публикуване на коментар