Седемте правила на забогатяването

ЧАСТ ОТ СПЕЧЕЛЕНОТО ОТ ТЕБ, ПО ПРАВО ПРИНАДЛЕЖИ НА ТЕБ



Славата на Вавилон не угасва с годините. Изминаха векове, но ние и до днес говорим за него като за най-богатият от градовете, а неговите съкровища както и преди възбуждат въображението.

И все пак това не винаги е било така. Богатствата на Вавилон са резултат на мъдростта на неговите жители. Те първи открили тайните на процъфтяването.

Когато великият цар Саргон се завърнал във Вавилон, разбивайки враговете си, той се сблъскал със сериозна ситуация. Съветникът му така обяснил нещата:

— Ваше величество, вие осигурихте на хората дълги години процъфтяване, заповядвайки строителството на грандиозните напоителни канали, големи храмове в чест на боговете. Но сега, когато тези постройки са завършени, хората нямат с какво да се издържат. Работниците останаха без работа. Търговците нямат купувачи. Селяните не могат да продадат стоките си. Хората нямат злато, за да си купуват храна.

— Но къде е отишло златото, което сме похарчили за всички тези строежи? — попитал царят.

— Боя се, че то е в джобовете на неколцина най-богати хора на нашия град, - отговорил съветникът. – То се е просмукало през пръстите на нашите жители, като козе мляко през гевгир. А сега, когато потокът му свърши, мнозина просто няма с какво да се хранят.

Царят се замислил. След това попитал:

— Как успя шепа хора да завладеят цялото злато?

— Просто те са знаели как да го направят, - отговорил съветникът. – Не може да се обвинява човек, успял в делата си, само за това, че знае тайните на успеха. Точно така, както е незаконно да отнемеш честно спечеленото, за да го дадеш на тези, които не знаят да печелят.

— Но тогава защо всички ние да не се научим да печелим злато и да не станем богати и щастливи?

— Това е напълно възможно, ваше величество. Но кой да ни научи на това? Разбира се, не и свещениците, защото те самите не знаят, как се правят пари.

— Кой в нашия град знае най-добре, как се става богат? – попитал царят.

— Във вашия въпрос е скрит отговора, ваше величество. Кой във Вавилон притежава най-голямо богатство?

— Вярно мислиш, мъдрият ми съветнико. Най-богатият човек сред нас е Аркад. Доведи го утре при мен. На другия ден, както наредил царят, Аркад се явил пред него – строен и прав, въпреки седемдесетте си години.

— Аркад, — обърнал се към него царят, — истина ли е това, че си най-богатият човек във Вавилон?

— Така се говори, ваше величество.

— Но как си успял да го постигнеш?

— Аз съумях да използвам своя шанс, а това е позволено на всеки гражданин.

— Ти не си ли имал начален капитал?

— Само огромното желание да забогатея. И освен това — нищо повече.

— Аркад, — продължил царят, — нашият град се озова в тежко положение, понеже само неколцина знаят тайната на богатството и затова са завладели цялото злато, докато основната маса жители, които не познават пътищата към успеха и процъфтяването са обречени да мизерстват. Моето единствено желание е Вавилон да стане най-богатият град на света. А това е възможно само при условие, че всичките му жители станат богати. Затова ние трябва да научим хората да правят пари. Кажи ми, Аркад, има ли някаква тайна в това? Може ли да бъдат научени другите на това?

— Това е възможно, ваше величество. Това, което е известно на един човек, може да бъде предадено и на други. Очите на царя блеснали.

— Аркад, твоите думи ми топлят душата. Можеш ли ти да се захванеш с тази задача? Съгласен ли си да обучиш хора, които ще продължат да разпространяват твоите знания?

Аркад склонил главата си в знак на съгласие и казал:

— Аз съм слугата на вашето величество. И с радост ще споделя всичко, което знам, с другите, ако това донесе слава на моя цар. Заповядайте на вашия съветник да организира клас от сто ученици, и аз ще ги науча на седемте правила на забогатяването, с помощта на които аз превърнах празната си кесия в дебела.

След две седмици, по нареждане на царя, първите сто ученика се събрали в голямата зала на Храма на Знанията, насядали в полукръг. Аркад седнал да малко столче, върху който имало лампа, излъчваща тайнствени благовония.

— Виж, ето го най-богатият човек във Вавилон, - прошепнал единият от студентите и побутнал с лакът съседа си, когато Аркад станал от мястото си. – Пък на пръв поглед е обикновен човек.

— Изпълнявайки свещената воля на нашия цар, - започнал Аркад, - аз заставам пред вас. Някога аз бях беден юноша, страстно мечтаещ да забогатее, и ето аз придобих знания, които ми позволиха да достигна тази цел. Сега съм готов да споделя с вас всичко, което знам.

Моето богатство започна от нулата. Аз нямах никакви предимства пред останалите жители на Вавилон. Първата ми спестовна касичка бе моята изтрита и празна кесия. Нейната безполезна празнота предизвикаше у мен отвращение. Аз мечтаех за това, тя да стане дебела и тежка, златните монети да подрънкват мелодично в нея. Затова аз започнах да търся лек срещу тънката си кесия. И открих седемте правила на забогатяването. На вас, събралите се в тази зала, аз ще ги кажа. Тях ги препоръчвам на всеки, който мечтае да забогатее.

Всеки ден от седмицата аз ще разкривам ново правило. Слушайте внимателно. Спорете с мен. Обсъждайте един с друг. Щателно усвоявайте получените знания, защото те ще станат семената на богатството, което ще можете да пуснете в своите кесии.

Най-напред всеки от вас трябва да изгради собствено състояние. Щом овладеете това изкуство напълно, ще можете да предавате опита си на другите. С обикновени примери аз ще ви уча на това, как да направите своята кесия дебела. Това е първата крачка по пътя към богатството и не е възможно напредването по този път, ако не можеш да преодолееш първото стъпало.


Следва по едно правило за всеки ден от седмицата. ;-)