Из "Брида" - 2

Беше неделя и те обядваха в дома на баба й. Беше се събрало цялото семейство. Тя трябва да е била на четиринайсет години. Оплакваше се, че не може да направи някакво домашно за училище, защото, колкото пъти го подхванеше, все излизаше грешно.

"Може би тези грешки те учат на нещо", каза баща й. Но Брида настояваше, че не е така и че е тръгнала по грешния път и сега няма как да продължи.

Баща й я хвана за ръката и заедно отидоха в стаята, където баба й обикновено гледаше телевизия. Там имаше голям стенен часовник, който от много години беше спрял - липсваха части за него.

"В този свят, мила моя, няма нищо абсолютно грешно - каза баща й, гледайки часовника. - Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието."