Историята на молива

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.
Заинтригувано, момчето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

* Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

* Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

* Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

* Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

* И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

Пътят

От съвсем малка обичам да оставям първи стъпки в дълбокия сняг. При първите натрупвания тази година си спомних за друга зима преди много години.

Бях на не повече от 10 г. и дядо ме взе със себе си на лов.

Вървяхме с часове - той пред мен, аз след него. За по-лесно стъпвах в дупките, които оставяше след себе си.

По едно време попаднахме на следи, оставени от други хора.

Дядо се обърна към мен и ми каза, че е по-добре да не стъпвам в такива, които са на няколко часа, защото най-вероятно са заледени и има опасност да се подхлъзна.

Едно изречение, което помня съвсем ясно и до днес и което с пълна сила важи както в буквален, така и в преносен смисъл.

Добре е да подбираме пътищата си.

Сляпото следване обикновено води по подхлъзване.

Лесното води до посредствени резултати, усилието и постоянството са тези, които ни водят напред.

Собствените стъпки по един девствен път могат да ни изведат до невиждани висоти.

Добре е да се вслушваме в сърцето си, то знае най-добре коя посока да поемем.

Принципите на Ганди

Мъдрост за всеки ден

Драган Бачев

Опусът

За Мони
"Имай предвид следното:

Трагедията в живота не е в това,
че не си постигнал целите си.

Трагедията е да нямаш цел,
към която да се стремиш.

Не е катастрофа да умреш,
без да постигнеш мечтата си.

Но е катастрофа
да нямаш мечта.

Не е страшно, ако не успееш
да постигнеш идеалите си.

Страшното е да нямаш идеали,
които да постигнеш.

Не е позорно
да не достигнеш звездите.

Но е позорно да нямаш звезди,
към които да се стремиш.

Грях е не провалът,
а ниските стремежи.

Трябва да имаш големи,
невъзможни мечти,

мечти, които ще променят нещо,
ще оставят след теб нещо,

и една мечта,
която ще бъде твоят опус,

твоята причина
да дойдеш на тази планета."