Пътят

От съвсем малка обичам да оставям първи стъпки в дълбокия сняг. При първите натрупвания тази година си спомних за друга зима преди много години.

Бях на не повече от 10 г. и дядо ме взе със себе си на лов.

Вървяхме с часове - той пред мен, аз след него. За по-лесно стъпвах в дупките, които оставяше след себе си.

По едно време попаднахме на следи, оставени от други хора.

Дядо се обърна към мен и ми каза, че е по-добре да не стъпвам в такива, които са на няколко часа, защото най-вероятно са заледени и има опасност да се подхлъзна.

Едно изречение, което помня съвсем ясно и до днес и което с пълна сила важи както в буквален, така и в преносен смисъл.

Добре е да подбираме пътищата си.

Сляпото следване обикновено води по подхлъзване.

Лесното води до посредствени резултати, усилието и постоянството са тези, които ни водят напред.

Собствените стъпки по един девствен път могат да ни изведат до невиждани висоти.

Добре е да се вслушваме в сърцето си, то знае най-добре коя посока да поемем.