понеделник, юни 29, 2009

Притча за Любовта



Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци - всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:

— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.

И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил: "Какво да правя със семената?" Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил: "Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена". Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: "Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били".

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: "Какво е това? Нима такива семена ти дадох?"
Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!" Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: "Ти си материалист".

Вторият син се втурнал към магaзина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: "Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог".

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. "Какво ли е направил той?" А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: "Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: "Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!"

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога - не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта - а любовта не може да се пази в склад.Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности. Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.


петък, юни 26, 2009

Облачето и Дюната



Младото облаче се роди по време на една силна буря над Средиземно море. То почти нямаше време да порасне, силният вятър тласкаше всички облаци към Африка.
Още щом стигнаха континента, климатът се промени: горещото слънце засия на небето, а далече долу блестяха златните пясъци на пустинята Сахара. Вятърът продължаваше да ги носи далече към южните гори, тъй като в пустинята рядко вали дъжд.
С младите облачета се случва същото, каквото и с младите хора: нашето облаче реши да се откъсне от своите родители и по-големите си приятели, за да погледа света.
— Какво правиш? - оплакваше се вятърът. — Пустинята навсякъде е еднаква. Върни се при всички и да летим към центъра на Африка, там, където са красивите планини и дървета.
Но младото облаче по природа си беше бунтовниче, не се подчини и тихичко се спусна по-ниско, докато не полетя с мекия, великодушен бриз надолу, към златните пясъци. Като полетя малко над тази местност, то обърна внимание, че една от дюните му се усмихва.
Това се случи, защото и дюната беше също така млада, родена съвсем скоро от този вятър, който току-що си отиде. Облачето веднага се влюби в златните й коси.
— Добро утро - каза облачето. — Как живееш, как си там долу?
— Живея в компанията на другите дюни, слънцето, вятъра и керваните, които минават от време на време край нас. Понякога е много горещо, но се търпи. А ти как живееш там отгоре?
— Тук също има вятър и слънце, но аз имам едно преимущество, мога да странствам по цялото небе и да се запознавам с всичко и с всеки.
— А моят живот е късичък — казала дюната. — Когато вятърът се върне от горите, аз ще изчезна.
— А какво те кара да тъгуваш?
— Оставам с чувството, че не нося полза никому.
— И при мен е същото. Щом се появи друг вятър, аз ще полетя на юг и ще се превърна в дъжд, такава е съдбата ми.
Дюната се поколеба малко преди да заговори.
— А ти знаеше ли, че тук долу в пустинята ние наричаме дъжда Рай?
— А, аз и не знаех, че мога да стана нещо много важно - гордо произнесе облачето.
— Чувала съм няколко легенди, които разказваха много старите дюни. Те казват, че след дъжда ние се покриваме с трева и цветя. Но аз не знам на какво прилича това, защото дъждът тук наистина вали много рядко.
Сега пък облачето се подвуоми. Но след това започна да се усмихва радостно.
— Ако искаш, аз мога да те покрия с дъжд. Макар че току-що се запознах с тебе, аз вече те обичам и много ми се иска да остана тук завинаги.
— Когато те видях там високо в небето, аз също се влюбих веднага — каза дюната. — Но нали, ако превърнеш своите чудесни бели къдрици в дъждец, ти ще умреш?
— Любовта никога не умира —- казало облачето. — Тя се трансформира и аз искам да ти покажа Рая.
И веднага започна да рони капчици върху дюната. Така те още дълго време бяха заедно, докато не се появи дъгата.
На следващия ден малката дюна цялата беше покрита с цветя. Другите облаци продължавали своя път към централна Африка, и по пътя си все пак ронеха малко дъжд. Минаха двадесет години, малката дюна се превърна в оазис, който освежаваше пътниците с прохладната сянка на своите дървета.

И всичко това стана, защото веднъж едно любящо облаче не се изплаши да пожертва живота си в името на Любовта.


понеделник, юни 22, 2009

Белият кон



В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...


сряда, юни 17, 2009

Имай предвид



Имай пред вид, че:

· След първите пробни снимки на Фред Астер за киното, в бележките си режисьорът на „Метро Голдуин Майер", който провеждал изпита през 1933 година, е написал: „Слаб актьор! Леко плешив! Може малко да танцува!" Астер държал тази паметна бележка над камината в дома си в Бевърли Хилз.

· Един експерт казал за Винс Ломбарди: „Притежава минимални познания по футбол. Липсва му мотивация."

· Сократ бил наречен: „Неморален тип, който развращава младежта."

· Когато Питър Дж. Даниъл бил в четвърти клас, неговата учителка, господа Филипс, постоянно му повтаряла: „Питър Дж. Даниъл, за нищо не те бива, ти си некадърник и нищо добро няма да излезе от теб." До двадесет и шестгодишната си възраст Питър бил напълно неграмотен. Един негов приятел останал цяла нощ с него и му прочел „Мисли и забогатявай"*. Сега той притежава уличните ъгли, където някога се е бил, и току-що публикува последната си книга „Госпожо Филипс, вие сгрешихте!"

· Семейството на Луиза Мей Алкът, авторката на „Малки жени", я карало да стане прислужничка или шивачка.

· Бетовен държал цигулката несръчно и предпочитал да свири свои собствени композиции, вместо да усъвършенства техниката си. Учителят му смятал, че от него композитор няма да излезе.

· Родителите на известния оперен певец Енрико Карузо искали той да стане инженер. Учителят му казал, че изобщо няма глас и не може да пее.

· Когато Чарлз Дарвин, бащата на еволюционната теория, се отказал от кариера в медицината, баща му отбелязал: „Нищо друго не те интересува, освен пушката, кучетата и ловенето на плъхове." В своята автобиография Дарвин пише: „Всички мои учители, а и баща ми, ме смятаха за съвсем обикновено момче, с интелигентност доста под средното ниво."

· Уолт Дисни бил уволнен от редактора на някакъв вестник, защото му липсвали идеи. Преди да изгради Дисниленд, Уолт Дисни няколко пъти банкрутирал.

· Учителите на Томас Едисон казвали за него, че е твърде глупав, за да научи нещо.

· Алберт Айнщайн проговорил едва на четири години, а започнал да чете едва на седем. Учителят му го описва като дете „с бавен ум, което не общува, носи се по течението и е потънало в глупавите си мечти." Бил изключен от училище и не бил приет в Политехническото училище в Цюрих.

· Луи Пастьор имал среден успех и от двадесет и две възможни точки по химия, той получил едва петнадесет.

· Исак Нютон се справял много зле в началното училище.

· Бащата на скулптора Роден казал: „Синът ми е идиот." Спечелил си славата на най-слабия
ученик, Роден три пъти се провалял на изпити за художественото училище. Чичо му все повтарял, че е неподатлив на обучение.

· Лев Толстой, авторът на „Война и мир", отпаднал от лицея поради слаб успех. Описвали го като ученик, който „не може и не желае да учи".

· Драматургът Тенеси Уилямс бил вбесен, когато пиесата му „Аз, Ваша" не била · отличена в един конкурс в Университета във Вашингтон, където той се записал да изучава английски от XVI век. Учителят си спомнил, че Уилямс оспорвал решенията на участниците в журито и тяхната интелигентност.

· Работодателите на Ф. М. Уулуърт в магазина за дрехи и текстил казали, че той не можел да проумее, че трябва да изслушва търпеливо клиентите.

· Хенри Форд пет пъти се провалял и банкрутирал, преди да успее.

· На бейзболиста Бейб Рут, смятан в спортните среди за най-великия атлет на всички времена и известен с рекордния брой отбелязани точки в първенството на страната, принадлежи и рекордът за неуспешни удари.

· Уинстън Чърчил не успял да завърши шести клас. Станал министър-председател на Англия едва на шестдесет и две години, след като цял живот бил преследван от поражения и е трябвало да преодолява всевъзможни препятствия. Най-значителния си принос за страната дава едва на преклонна възраст.

· Осемнадесет издатели отхвърлят историята на Ричард Бах „Джонатан Ливингстън Чайката"*, разказваща с 10 000 думи за една необикновена чайка, преди най-накрая „Макмилан" да я публикува през 1970 година. Около 1975 година само в Съединените щати продажбите надхвърлят повече от седем милиона екземпляра.

· Ричард Хукър работил седем години върху хумористичния военен роман М.A.S.H. „Военнополева болница", но той бил отхвърлен от двадесет и един издатели. След като „Мороу" се решава да го публикува, той става изключителен бестселър, дал живот на зашеметяващ филм и изключително успешен телевизионен сериал.


*Think and Grow Rich by Napoleon Hill. Български превод ИК „КИБЕА", Серия „Познай себе си", 1997


понеделник, юни 15, 2009

Оптимистът



Има една история за двама еднояйчни близнаци. Единият бил преизпълнен с надежда оптимист.

- Всичко е в цветя и рози! - казвал той.

Другият бил мрачен и безнадежден песимист. В сравнение с него Мърфи, от Законите на Мърфи, би бил оптимист. Разтревожени, родителите на двете момчета ги завели при местния психолог.

Той предложил на родителите план за уравновесяване личностните характеристики на близнаците.

- На следващия рожден ден ги оставете да си отворят подаръците в две различни стаи. Дайте на песимиста най-хубавите играчки, които можете да си позволите, а на оптимиста дайте кофа с оборски тор.

Родителите го послушали и внимателно наблюдавали резултата.

Когато надникнали в стаята на песимиста, го чули да се оплаква на глас:

- Цветът на този компютър не ми харесва... Тоя калкулатор няма начин да не се повреди... Тая игра не ми харесва... Познавам едно момче, което има по-голяма кола от тази...

Родителите прекосили коридора на пръсти и надникнали в другата стая, където видели своя малък оптимист щастливо да хвърля тор във въздуха. Той се смеел.

- Не можете да ме измамите! Където има толкова много тор, трябва да има и пони!





събота, юни 13, 2009

Гъши разум?



Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буква „V", помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма. Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на буква „V", цялото ято изминава поне със 71 процента по-голямо разстояние отколкото, ако всяка птица лети сама.

Хората, които вървят в една посока с усещането за принадлежност към дадена общност, стигат целта си много по-бързо и лесно, защото пътуват благодарение на помощта на другите.

Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама - и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигащата сила на предната птица.

Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в същата посока като нас.

Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга.

Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски.

Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.

Какви послания изпращаме ние, когато „крякаме" изотзад?

И накрая - това е много важно - когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да й помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре; едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.

Ако имаме разум колкото една гъска, и ние ще се държим един за друг по този начин.



петък, юни 12, 2009

След време



След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,

научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,

започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,

започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,

научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.

След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.

Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.

И човек се научава да оцелява...

Научава, че е силен,

и че наистина има стойност.



неделя, юни 07, 2009

“Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща!“



     Това е нелегален призив, който се разпространява из цялата страна. 
     Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж. 
     - Плащам за себе си и за шестте коли след мен - обяснява тя с усмивка и купува седем билета. 
     Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор: 
     - Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден. 
     Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща” Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала. 
     Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише. 
     - Думите ми се сториха неописуемо красиви - обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на сичките си писма „като послание свише". 
     Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава. Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито" и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум. 
     - Прекрасно звучи! - отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша. 
     - Смисълът е следният - казва Хърбърт. - Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено. Собствените й идеи се състоят в следното: 1) да влезе в подтискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи, 2) да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града, 3) да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица. 
     - Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието. 
     Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата. 
     В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа. Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!" на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва: 
     - Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете. 
     Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка. Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело - по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър. Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. 
     Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето? 

                                                                                                       АДЕЪР ЛАРА 
     

     Важно е действието, а не резултатът. Просто направи каквото трябва. Може да не ти е по силите, може да не ти е писано да видиш резултата. Но това не означава да престанеш да вършиш каквото трябва. Може никога да не разбереш какво ще произлезе от стореното от теб. Но ако бездействаш, нищо няма да се получи.
                                                         
                                                                                                           ГАНДИ


петък, юни 05, 2009

Двама братя



     Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал много деца.   Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели всичко по равно - печалбата и плодовете на труда. Един ден самотният брат си рекъл: 
     - Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво.
     Затова всяка вечер вземал по един чувал брашно от своя куп, промъквал се през нивята между домовете им и го хвърлял на братовия си куп. 
     Междувременно, семейният брат си рекъл: 
     - Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата, аз съм женен и си имам жена и деца, които ще ме гледат на старини. 
     Ето защо всяка нощ вземал по един чувал зърно и го хвърлял на братовия си куп. 
     Всяка година двамата братя много се чудели, защо запасите им от зърно не намаляват. И тогава, една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали един в друг. Полека се досетили какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали.   



От какво имаме нужда?



     Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.  
     Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
     Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
     Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
     Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
     Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.


                                                                                      Вирджиния Сетайър



четвъртък, юни 04, 2009

Приказка за кармата - कर्म



     Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет.   Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
     - Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
     Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.
     Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:
     - Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
     - Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.



Психология на цвета: Оранжево



Противоположности на оранжевото: активност - леност
Положителни оранжеви ключови думи: свобода, сила, великолепие, безстрашие, вълнение, неизтощима енергия, сърдечност, щедрост, толерантност, общителност, справедливост.
Отрицателни оранжеви ключови думи: горделивост, песимизъм, надменност, ексхибиционизъм, капризност.
     Оранжевото е инстинкт. Оранжевото е цветът на сакралната чакра. То е способността да бъдеш свободен, да изследваш. 
     Оранжевото се съсредоточава върху физическите и житейски нужди. Оранжевото взима това, което му е необходимо. Оранжевото привлича към себе си. Оранжевото означава да разчиташ на себе си. Оранжевото е знание, приложено на практика. 
     Оранжевото е физическа интуиция. Спортистите разчитат на оранжевия цвят. 
В ролята си на асимилатор оранжевото е нашата чревна лаборатория. То първо тества или изпробва, след което приема или отхвърля.
     Оранжевото има устрем. Оранжевото е изключително постоянно. Там, където червеното хулиганства, оранжевото стои настрана. Оранжевото подмладява. Оранжевото е оптимистично. Оранжевото е позитивно. Оранжевото е гениално. То е толерантно и сърдечно. 
     Оранжевото е приятелство. То е сърцето и душата на компанията. Оранжевото измисля забавни шеги. Оранжевото притежава мисловна сила. То развива интелекта. Оранжевото е креативно. Оранжевото обича да готви. Оранжевото вижда целостта и я развива. То е много конструктивно. То е цветът на срещите и събиранията. 
     Оранжевото е експанзия. То събаря преградите. Оранжевото разбива. Разруяава пречките и освобождава. Пробивът на оранжевото прави духа волен. Оранжевото разгръща силите ни. Оранжевото е целеустремено, то върви напред. Това е цветът на развода!       Оранжевото е като червеното, но не е толкова агресивно. Силата на оранжевото е по-изтънчено. Тя стимулира нежно и внимателно. 
     Оранжевото вярва в общността. То обича обществените сбирки. Обожава да говори по телефона. Оранжевото е време  за веселба. Оранжевото обича да работи в екип. То е по-гордо с постиженията на групата, отколкото със собствевния си успех. Отрицателното оранжево има комплекс за малоценност. Претоварването с оранжево ограничава и сковава.
     Оранжевото е предизвикателно. Оранжевото е най-отхвърляният цвят на нашето време. Отвращението към оранжевото издава хората със социални задръжки. - особено при бизнес срещи, служебни партита и така нататък. Оранжевото ни дава смелостта да се изправим лице в лице с последствията. То приема нещата такива каквито саи след това ги променя.     Оранжевото знае, че промяната, заради самата промяна невинаги е за добро. Промяната невинаги е видима.

Оранжевото и частите на тялото

     Оранжевото  е областта на долната половина на гърба и корема - червата и бъбреците. То управлява надбъбречните жлези, въпреки ще цветът на самите бъбреци е жълтото. 

Употреба на оранжевото

     Оранжевото е цветът, който ни помага да се справим със скръбта, мъката или загубата. Когато някой се чувства дълбоко оскърбен, оранжевото ще му даде сили да се съвземе. То е способно да открие скрита травма и да помогне за преодоляването й. 
     Ако някой не харесва оранжевото или му се съпротивлява, това означава, че се страхува да продължи напред, тъй като не е приключил с минало си. Оранжевото се използва, за да даде допълнителна сила за смело посрещане на изпитания. 
     Оранжевото е свързано с нашата интуиция и с чувствата ни. 

Оранжевите храни: портокали, моркови, мандарини, кайсии, праскови, тиква, сладък картоф.  


Следва КАФЯВО...