Противоположности на червеното: растеж - разрушение
вторник, май 26, 2009
Психология на цвета: Червено
Противоположности на червеното: растеж - разрушение
Психология на цвета: Бяло
неделя, май 24, 2009
Тъмната страна на сърцето
изпълнена с носталгия
и твоите безброй лица,
с отдавнашни сбогувания
и дългоочаквани целувки,
с първи смени и последни влакове…
Нося в себе си една
тъй многолюдна самота,
че бих могъл да я подредя като процесия-
по цветове, големини и обещания,
по епохи, осезание и вкус..
Без нито един трепет в повече
аз прегръщам твоите отсъствия,
които присъстват и са с мен,
с моето лице в твоето…
Изпълнен съм със сенки, с нощи и с желания,
изпълнен съм със смях и със проклятия…
Гостите ми прииждат като сънища-
с новите си упреци,
загубили невинността си,
И аз препречвам с метла вратата,
за да остана сам
с моето лице във твоето…
Но твоето лице гледа в друга посока
с пълните с любов очи,
които вече не обичат като храна, търсеща своя глад…
Те гледат, гледат и угасват моя ден…
Стените изчезват-
остава нощта…
Носталгията изчезва-
нищо не остава…
Вече лицето ми в твоето склопява очи
и това е тъй отчайваща самота…
събота, май 23, 2009
петък, май 22, 2009
Ashes and Snow
четвъртък, май 21, 2009
Всеки заслужава да бъде обичан
После учителката възложила на учениците писмена работа, в която да проследят какво влияние оказва признателността върху околните. Дала на всеки по още три панделки и им поставила задача да популяризират този ритуал на благодарността сред своите близки и познати. Накрая учениците трябвало да проследят резултатите, да разберат кой кого е отличил и след около седмица да ражажат пред класа какво точно се е случило.
Едно от момчетата отишло при млад служител в близката компания и му изказало признателността си за това, че му е помогнал да планира бъдещата си кариера. Подарило му едната синя панделка и я закачило на ризата му. След това му дало другите две панделки с думите:
- Правим писмена работа за признателността и бихме желали в знак на благодарност да подарите на някого синя панделка, а след това да му дадете и другата, така че той да може да изрази признателността си към трети човек и така ритуалът да продължи. Накрая, бих искал да ви помоля да ми разкажете какво се е случило.
По-късно същия ден младият служител влязъл при шефа си, известен като голям мърморко. Помолил да бъде изслушан и му казал, че дълбоко му се възхищава и смята, че е творчески гений. Шефът много се изненадал. Младият служител го помолил в знак на признателност да приеме синята панделка. Смаян, шефът промълвил:
- Ами, да, разбира се.
Младият служител закачил панделката върху сакото на шефа си, точно над сърцето му. След това му подал последната панделка с думите:
- Бихте ли ми направили една услуга? Моля ви, вземете тази панделка и я подарете на някой друг. Младежът, който ми ги даде, подготвя писмена работа в училище и помоли да продължим този ритуал на признателността, за да разберем как влияе върху хората.
Същата вечер, като се върнал в къщи, шефът отишъл при четиринадесетгодишния си син и му разказал всичко:
- Днес ми се случи нещо невероятно. Бях в кабинета си, когато влезе един от младите служители. Каза, че ми се възхищава, понеже съм бил творчески гений, и ми подари една синя панделка. Направо невероятно, нали! Той смята, че съм творчески гений! После закачи върху сакото, над сърцето ми, тази синя панделка, на която пише: „Аз заслужавам да бъда обичан" и ми даде още една, с молба да я подаря на някого. Докато карах към къщи тази вечер, започнах да мисля кого бих могъл да отлича и реших, че това трябва да бъдеш ти. Искам да ти изкажа моята признателност.
Дните ми наистина са много напрегнати и когато се прибера у дома, не ти обръщам много внимание. Понякога ти се карам, че не си получил добри бележки в училище или че стаята ти е разхвърляна. Но тази вечер ми се прииска да дойда при теб и да ти кажа колко много държа на теб. Вие с майка ти сте най-важните хора в моя живот. Ти си страхотно дете и аз те обичам!
Изненаданото момче заподсмърчало, разплакало се истински и не можело да спре. Цялото му тяло се тресяло. Вдигнало очи към баща си и казало през сълзи:
— Татко, бях решил утре да се самоубия, защото мислех, че не ме обичаш. Сега обаче няма нужда да го правя.
Хелис Бриджис