вторник, май 26, 2009

Психология на цвета: Червено



Противоположности на червеното: растеж - разрушение
Положителни червени ключови думи: лидер, упорит, боец, креативен, динамичен, постоянен, признателност, бодрост
Отрицателни червени ключови думи: насилие, похот, нетолерантен, жесток, разрушителен, подстрекател, обсебващ, осъждащ, твърдоглавие, срам, вина.

     Червеното е духът на физическия живот. Червеното е цветът на основната чакра - желанието за живот. Червеното е мощ. Червеното е огън и стремеж. Червеното е адреналин и самообладание. Червеното ще постигне каквото желае по собствен начин, независимо от последствията. Червеното е неизчерпаема енергия. Червеното обича да се движи.Червеното е оцеляването на най-приспособения.
     Червеното е страстно. Червеното вярва страстно. То обича и мрази страстно. Когато
червеното защитава, то защитава до край.
     Червеното е вълнуващо. Червеното е практично. Червеното вярва в действието. Червеното мрази да се мотае. Червената фраза е: продължавай напред. Дори когато говори, то говори за действие. От червеното кипва кръвта. То е жизненоважно за кръвообръщението.
     Червеното изгаря да отиде някъде. Червеното е склонно да действа без да мисли. Червеното е пионер. Червеното върви напред въпреки всичко. Червеното разчупва скованите модели, които спират устрема ни. Червеното подновява и обновява ентусиазма за продължаване напред. 
     Червеното е завоевателят. Червеното е силата в най-широк смисъл, а също и силата да управляваш силата. Червеното е било цветът на римските легиони.
     Червеното е сексуалност. Червеното е енергията за съвокупление и управлява сексуалните връзки. Червеното е аморално - интересуват го само възпроизводството и продължението на рода. В най-доброто си проявление  червеното ще даде задоволяващ и страстен любовен живот. В най-лошата си форма червеното е животинско и перверзно. 
     Червеното е благосклонно към всички. Червеното е велик спасител. То е подкреплението, което пристига в последния момент. Червеното иска да запълни всяка липса. Червеното вярва в оцеляването. Червеното желае справедливост. Ако е необходимо червеното ще поведе война, за да постигне справедливост. В най-лошата си страна червеното е тиранин и брутален убиец. В най-добрата си страна червенот е прекрасен водач. 
     Червеното е роден стратег. Червеното обича хората и ще се пожертва за другарите си. Червеното е егото. То обожава пред него да разстилат червения килим. Червеното не се колебае да излезе на сцената. Червеното его в положителния си аспект е вярата в собствената ценност и значимост. Червеното его в отрицателната си форма е високомерно и арогантно. Това червено иска да върви напред, без значение дали някой ще пострада. Ако е предизвикано, червеното его става изключително грубо, непокорно и разрушително. 
     Червеното е несигурно. Отрицателното червено е срам и вина. Вината е страх от провал. Срамът означава: аз греша. Червеното може да бъде и самохвалство. 
     Червеното е много шумен цвят. Той иска цялото ви внимание. Науката доказва, че човешкото тяло е просто едно шумно превозно средство. Когато кръвообръщението е добро, кръвта буквално пее във вените. 
     Червеното изгаря от желание да изследва нещата в детайли. То е изследователят, който разполага с енергията на жизнените сили. Червеното е усърдие, енергия и стремеж. Червеното прави от нищо нещо. То е строителят. Големите дървета израстват от мънички семена.

Червеното и частите на тялото

     Червеното в тялото се отнася предимно към гениталиите и репродуктивните органи. Свързаните с него жлези са гонадите* и яйчниците. То ускорява отделянето на адреналин при опасност, агресия или болка, затова е свързано с борбата или страха. Кръвта и кръвообръщението съсредоточават червеното. Мускулите също се влияят от него, то контролира и телесната температура. 

Употреба на червеното

     Природата е използвала червеното, за да бъде привличан противоположния пол и да се осигури продължението на вида. Червеното е естественият сексуален сигнал. Поруменяваме, когато се говори за секс, устните ни стават по-червени. Сексът има силата да слее двама души в едно макар и за кратко. Сексът е духовно обединение, постигнато с физически средства.
     Червеното изчиства отровите. То ви освобождава от боклука в душата и в тялото. Червеното облекчава схванати мускули и стави, най-вече на краката и стъпалата, които са свързани с кореновата чакра, управлявана от червеното.
     Червеното е полезно при парализа, особено в комбинация с физиотерапия. То стимулира. Подходящо е за хората, които лесно настиват. То контролира телесната температура и се използва при хипотермията.
     Червеното повдига духа и окуражава срамежливите. Ако се притеснявате да вървите напред добавете червено в гардероба си. Червеното е добър цвят за започване на бизнес, тъй като ви поставя в горещата точка. То е вашият корен. С него усилията дават заслужените плодове на успеха. 


     Червено месо, червени чушки, червени ябълки, домати, репички, червена маруля, цвекло, френско грозде, малини, ягоди, диня и червени подправки.



Следва ОРАНЖЕВО...

* Полови жлези


Психология на цвета: Бяло



Бели противоположности: девствено - опетнено
Положителни бели ключови думи: първичен, чист, завършен, раздаващ се, единство, откритост.
Отрицателни бели ключови думи: изолация стерилност, пустота, фрустрация, скованост, предвзетост, отегчение.

     Бялото съдържа равна част от всички цветове в спектъра. Бялото е комбинация от всички цветове. Подръжте шепа сняг на слънчева светлина и ще видите мигновените проблясъци на всички цветове от дъгата да се пръсват на всички страни.
     Основното качество на бялото е равенство. Всички цветове в бялото са равни. В митологията бялото е символ на единството. Бялото иска да е честно. Бялото е духовният спасител. Всичко ще е наред, когато бялото е наоколо.
     Бялото изпъква на мига. Бялото окуражава. То ни помага да преминем през трудните времена на стрес и напрежение.
     Бялото е експанзивно и съзидателно. То е изключително честното бяло поле, на което всички неща могат да изпъкнат. Бялото е изпълнително. То е чисто и ненакърнено. Въпреки това, прекалено много бяло предизвиква фрустрация, изолация и чувство за празнота. 
     Белият интериор създава стерилна атмосфера. То не стимулира много сетивата. Болничните стаи никога не трябва да са изцяло бели. То убива микробите, но изтощава човешката психика. Поради тази причина детската стая също не трябва да е изцяло бяла. Прасковено, кремаво и розово ще помогнат да се възцари усещане за топлина и гостоприемство.
     Всички цветове излъчват топлина, но бялото излъчва най-малко. Бялото отразява всички цветове, затова е най-студеният цвят. Поради това в тропическите страни се носят много бели дрехи и вътрешността на къщите е бяла.
     Бялото е съвършенството от всички цветове. То е пълнота, въпреки, че не съдържа нищо. Стихията му е да разбулва това, което не се вижда. 
     Бялото ни вдъхва надежда. Бялото е спокойствие, защото всичко е равно в бялото.  То е символ на мира. Когато някой вдигне бяло знаме, битката спира.
     Първата крачка към живот в хармонията, която този цвят символизира, е бяла. 

Бялото и частите на тялото

     Всяка жлеза притежава собствен специфичен цвят, а функционирането на ендокринната система като цяло се управлява от бялото. То е свързано с очната ябълка. Цветът, който се отразява от бялото на окото, се използва за диагностициране. 
     Бялото поддържа кожата влажна и еластична. Който предпочита тъмните цветове, има по-сбръчкана и суха кожа.

Употреба на бялото 

     Бялото преди всичко е носител: то е домакин за всеки цвят, без да има специални предпочитания. 
     Хубаво е да носите бяло, когато небето е облачно, защото в сивите мрачни дни жизнеността намалява. Бялото може да тонизира и засили всички цветове на тялото.     
     Носенето на бял халат е един простичък начин да се обвиете с лечебна бяла светлина.   Бялото може да ви послужи, за да възстановите всичко, което е помръкнало. В интериорните решения то е нещо като дезинфекция, освен, че прогонва сенките от тъмните ъгли. 


     Морските дарове са бяла храна. А също бялата ряпа, пащърнак, артишок, личи, чесън, лук, праз, керевиз, картофи, ванилия, ориз, тофу и яйчен белтък. 




Следва ЧЕРВЕНО...


неделя, май 24, 2009

Тъмната страна на сърцето


Топката, която хвърлих, докато играех в парка, 
още не е докоснала земята… 

Дилън Томас



Да лееш сълзи, докато можеш… 
да лееш сълзи като водопад, 
да лееш сълзи за храносмилане, 
да лееш сълзи заради съня, 
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата, 
да лееш сълзи заради това, че общуваш… 
да открехнеш чешмата, 
вратичката на плача, 
да намокриш душата си, блузката.. 
да наводниш тротоарите и алеите… 
Да се спасим с плуване от нашия плач…. 
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки, 
да празнуваш семейните празненства, плачейки, 
да прекосиш Африка, плачейки… 
да плачеш като истински крокодил, 
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат… 
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва… 
да го оплачеш с носа, с коленете… 
да го оплачеш и с пъпа, и с устата… 
да плачеш от любов, 
от отвращение, 
от радост… 
да плачеш във фрак, 
от меланхолия, 
от слабост… 
Да плачеш импровизирайки, по памет… 
да оплачеш цялото безсъние… 
…и целия ден… 


***

Не стой неподвижно встрани от пътя, 
не замръзявай ликуването, 
не обичай без желание, 
не се спасявай сега… нито никога, 
не се спасявай, 
не се изпълвай с покой, 
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче, 
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции, 
не оставай без устни, 
не заспивай без сън, 
не се мисли за безкръвен, 
не се съди без време…. 
Ала, ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш 
и замръзиш ликуването, 
и обичаш без желание, 
и се спасяваш сега, 
и се изпълваш с покой, 
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче, 
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции, 
и съхнеш без устни, 
и заспиваш без сън, 
и се мислиш за безкръвен, 
и се съдиш без време, 
и стоиш неподвижно встрани от пътя 
… и се спасяваш… 
– тогава не оставай при мен…


***

Нося в себе си една тъй многолюдна самота 
изпълнена с носталгия 
и твоите безброй лица, 
с отдавнашни сбогувания 
и дългоочаквани целувки, 
с първи смени и последни влакове… 
Нося в себе си една 
тъй многолюдна самота, 
че бих могъл да я подредя като процесия- 
по цветове, големини и обещания, 
по епохи, осезание и вкус.. 
Без нито един трепет в повече 
аз прегръщам твоите отсъствия, 
които присъстват и са с мен, 
с моето лице в твоето… 
Изпълнен съм със сенки, с нощи и с желания, 
изпълнен съм със смях и със проклятия… 
Гостите ми прииждат като сънища- 
с новите си упреци, 
загубили невинността си, 
И аз препречвам с метла вратата, 
за да остана сам 
с моето лице във твоето… 
Но твоето лице гледа в друга посока 
с пълните с любов очи, 
които вече не обичат като храна, търсеща своя глад… 
Те гледат, гледат и угасват моя ден… 
Стените изчезват- 
остава нощта… 
Носталгията изчезва- 
нищо не остава… 
Вече лицето ми в твоето склопява очи 
и това е тъй отчайваща самота…
 


събота, май 23, 2009

Ashes and Snow in pictures














петък, май 22, 2009

Ashes and Snow



"Ако дойдеш при мен в този момент
минутите ти ще се превърнат в часове
часовете в дни,
а дните ти ще се превърнат  в човешки живот.
Изчезнах точно преди една година
в денят, в който получих едно писмо.
То ме призова на място,
където животът със слоновете започна. 
Прости ми за мълчанието между нас,
което беше непрекъснато от една година.
Това писмо разчупи мълчанието.
То беше едно от 365-те писма до теб.
Едно за всеки ден мълчание.
Не ще бъда повече себе си след тези писма.
Те са моята карта от птичи поглед.
Те са всичко което знам..., което е истина. 
Ще си спомниш всичко.
Всичко, което е било преди.
В началото на времето 
небето беше запълнено с летящи слонове. 
Всяка вечер те лягаха на едно и също място в небето
и спяха с едно отворено око.
И когато се вгледаш в звездите пред нощта
виждаш в непробляскващите им очи 
как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря 
виждам луната по-ясно.
Аз се взрях в  Рай , които ме обзе.
Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.
Видях обещания, които не изпълних.
Болка, на която не повярвах.
Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних.
Видях смърт , която не оплаквах.
Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих
и врати, които не затворих.
Любими, които изоставих.
И мечти, които не доживях.
Видях всичко, което ми беше предложено,
което не можах да откажа.
Видях писмата, които пожелах,
но никога не получих.
Видях всичко това, което можеше да бъде,
но никога не ще бъде.
Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите.
Изскачането на кит от водата е писмо
от дълбините на морето.
Тези представи са писмо до моите мечти.
Тези писма са писма за теб.
Сърцето ми е като стара къща,
чиито прозорци не са били отваряни с години.
Но сега чувам, че тези прозорци се отварят,
помня блуждаенето на жирафите,
нежния сняг на Хималаите.
Морските крави, които спят на опашките си.
Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите.
Скърцането на пясъка.
Ушите на каракалите.
Люшкането на слоновете.
Изскачането на китовете от морето.
И силуета на антилопата.
Помня къдрицата на пръстите на суриката.
Свободата на р. Ганг.
Пълноводието на Нил.
Аз си спомням, 
скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор
и лицата на много жени.
Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки... 
аз помня бащите на децата...
и вкуса... 
аз помня... 
и тътнежа на прасковата... 
Помня всичко.
Но не помня изобщо да съм напускал.
Помня мечтите ти.
Помня мечтите ти.
Помня мечтите ти.
Помня.
Колкото повече гледам слоновете от саваната
толкова повече слушам,  
повече отколкото мога.
Те ми напомнят кой съм.
Може би слоновете пазители 
чуват желанията ми, 
за да сътрудничат
с всички музиканти на природния оркестър.
Искам да погледна през очите на слона,
искам да се присъединя към танца, 
който няма стъпки.
Искам да стана танц.
Не мога да кажа, ако се приближиш 
или пък се отдалечиш.
Копнея за спокойствието, което открих,
когато погледнах към лицето ти.
Вероятно, ако лицето ти 
можеше да се върне при мен 
сега бих го намерил по-лесно.
Лице, което мислех, че съм загубил.
Моето собствено.
Перото на огън,
огънят на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костният мозък на пепел,
пепелта на сняг.
Перото на огън,
огънят на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костният мозък на пепел,
пепелта на сняг.
Китовете не пеят, 
защото те знаят отговора.
Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение, 
не е това, което е писано на страницата, 
това, което има значение,
е това, което е писано в сърцето.
Така че изгори писмата
и разпръсни пепелта им в снега.
На брега на реката,
когато пролетта настане
 и снегът се разтопи.
И покачването на речната вода
се върне към насипите от реката.
Прочети отново писмата ми със затворени очи.
Нека думите и отраженията
отмият тялото ти като вълни.
Прочети отново писмата, 
с  присвити  ръце над ушите си.
Слушай песните на Рая.
Страница след страница, 
след страница.
Прелети пътя на птиците.
Лети.
Лети.
Лети."


                                   Превод от английски: ma4opic4o


четвъртък, май 21, 2009

Всеки заслужава да бъде обичан



         Една учителка от Ню Йорк решила да изрази признателността си към учениците от последния клас на средното училище, в което преподавала, като им обясни с какво всеки е важен за нея. Като използвала система, разработена от Хелис Бриджис от Дел Мар, Калифорния, тя ги извиквала един по един пред класа. Най-напред изтъквала защо тя и класът държат на този ученик, а след това подарявала на всеки синя панделка, върху която със златни букви пишело: „Аз заслужавам да бъда обичан".

После учителката възложила на учениците писмена работа, в която да проследят какво влияние оказва признателността върху околните. Дала на всеки по още три панделки и им поставила задача да популяризират този ритуал на благодарността сред своите близки и познати. Накрая учениците трябвало да проследят резултатите, да разберат кой кого е отличил и след около седмица да ражажат пред класа какво точно се е случило.

Едно от момчетата отишло при млад служител в близката компания и му изказало признателността си за това, че му е помогнал да планира бъдещата си кариера. Подарило му едната синя панделка и я закачило на ризата му. След това му дало другите две панделки с думите:

- Правим писмена работа за признателността и бихме желали в знак на благодарност да подарите на някого синя панделка, а след това да му дадете и другата, така че той да може да изрази признателността си към трети човек и така ритуалът да продължи. Накрая, бих искал да ви помоля да ми разкажете какво се е случило.

По-късно същия ден младият служител влязъл при шефа си, известен като голям мърморко. Помолил да бъде изслушан и му казал, че дълбоко му се възхищава и смята, че е творчески гений. Шефът много се изненадал. Младият служител го помолил в знак на признателност да приеме синята панделка. Смаян, шефът промълвил:

-  Ами, да, разбира се.

Младият служител закачил панделката върху сакото на шефа си, точно над сърцето му. След това му подал последната панделка с думите:

- Бихте ли ми направили една услуга? Моля ви, вземете тази панделка и я подарете на някой друг. Младежът, който ми ги даде, подготвя писмена работа в училище и помоли да продължим този ритуал на признателността, за да разберем как влияе върху хората.

Същата вечер, като се върнал в къщи, шефът отишъл при четиринадесетгодишния си син и му разказал всичко:

- Днес ми се случи нещо невероятно. Бях в кабинета си, когато влезе един от младите служители. Каза, че ми се възхищава, понеже съм бил творчески гений, и ми подари една синя панделка. Направо невероятно, нали! Той смята, че съм творчески гений! После закачи върху сакото, над сърцето ми, тази синя панделка, на която пише: „Аз заслужавам да бъда обичан" и ми даде още една, с молба да я подаря на някого. Докато карах към къщи тази вечер, започнах да мисля кого бих могъл да отлича и реших, че това трябва да бъдеш ти. Искам да ти изкажа моята признателност.

Дните ми наистина са много напрегнати и когато се прибера у дома, не ти обръщам много внимание. Понякога ти се карам, че не си получил добри бележки в училище или че стаята ти е разхвърляна. Но тази вечер ми се прииска да дойда при теб и да ти кажа колко много държа на теб. Вие с майка ти сте най-важните хора в моя живот. Ти си страхотно дете и аз те обичам!

Изненаданото момче заподсмърчало, разплакало се истински и не можело да спре. Цялото му тяло се тресяло. Вдигнало очи към баща си и казало през сълзи:

— Татко, бях решил утре да се самоубия, защото мислех, че не ме обичаш. Сега обаче няма нужда да го правя.

                                                              Хелис Бриджис