Из "Край река Пиедра седнах и заплаках" II

      Някакъв човек среща стар приятел, който все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. 

       „Трябва да му дам малко пари", казва си той. Същата вечер обаче научава, че приятелят му бил забогатял и бил върнал всичките си дългове, натрупвани с години.

      Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат как се е замогнал, той им отговаря, че само допреди няколко дни в него е живеел Другият. 

      – Кой е Другият? — питат го. 

      – Другият е оня, който са ме учили да бъда, но кой­то аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да пре­кара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив, едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно. 

      – А ти кой си? 

      – Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си: човек, който се възхища­ва от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление от това, кое­то върши. Другият обаче се страхуваше да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам. 

      – А не се ли боиш от страданието? - питат го хо­рата от бара. 

      – Знам, че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по-добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш. 

      – Нима е толкова просто? 

      – Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият оста­на там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме из­плаши с това колко е рисковано да не мислиш за бъде­щето.            И от мига, в който изхвърлих Другия от живота си, Божията енергия стори чудеса.

Из "Край река Пиедра седнах и заплаках"

      Нужно е да поемаме рискове - говореше той. - Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
       Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни пра­ви нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбира­ме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, ко­гато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други не­ща, които ни се струват все същите. Този миг същест­вува — това е моментът, в който цялата сила на звез­дите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни пома­га да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни мо­менти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Зато­ва пък един ден ще можем да погледнем назад с гор­дост и вяра.
       Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, ни­то пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога по­глеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти пове­ри? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оста­виш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
      Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели.