Показват се публикациите с етикет Дан Кларк. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дан Кларк. Показване на всички публикации

събота, август 22, 2009

Кученца за продан




Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан."

Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.

— По колко продавате кученцата? — попитало то.

Собственикът на магазина отговорил:

— Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.

— Имам два долара и тридесет и седем цента —казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:

— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато.

Момченцето се развълнувало.

— Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал.

— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:

— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец — още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:

— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:

— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има
нужда от някого, който да го разбира.



петък, август 14, 2009

Спасение по море




Преди години, в малко рибарско селце в Холандия, едно момченце показа на света как понякога личната саможертва бива възнаградена богато.

Понеже всички в селото се изхранвали с риболов, нужен бил отряд доброволци, които да помагат в спешни ситуации.

Една нощ се надигнали бурни ветрове, от облаците рукнал порой и разразилата се в морето буря преобърнала една рибарска лодка. Изпадналият в голяма беда екипа изпратил сигнал за помощ. Шефът на спасителния отряд обявил тревога и селяните се събрали на площада с изглед към залива. Докато отрядът стягал гребната си лодка и се борел с бурните вълни, селяните чакали неспокойно на брега с фенери в ръце, за да си осветяват пътя на връщане.

След час лодката изплувала отново сред мъглата и селяните се втурнали с викове да посрещнат спасителите. Доброволците се стоварили без сили на земята и обяснили, че спасителната лодка не могла да събере повече пътници и се наложило да оставят един човек в морето. При един пътник в повече спасителната лодка със сигурност щяла да се преобърне и всичките им усилия щели да бъдат напразни.

Шефът на спасителите бързо свикал следващ доброволен отряд, който да прибере самотника, останал в морето. Напред пристъпил шестнайсетгодишният Ханс. Майка му го дърпала за ръката и го умолявала:

- Моля ти се, не отивай. Преди десет години баща ти загина в корабокрушение, а батко ти, Пол, изчезна преди три седмици. Ханс, освен теб никого си нямам на света.

Ханс отвърнал:

- Трябва да отида, мамо. Какво ще стане, ако всички кажат: „Аз не мога, да иде някой друг"? Този път е мой ред да изпълня дълга си. Когато ни свикат за помощ, всички се редуваме да направим каквото е нужно.

Ханс целунал майка си и се изгубил заедно с отряда в нощта.

Минал още един час, на майката на Ханс се сторил цяла вечност. Накрая спасителната лодка се задала през мъглата, Ханс стоял на носа. Шефът на спасителите свил шепи и извикал:

- Намерихте ли го?

Едва удържайки радостта си, Ханс развълнувано се провикнал:

- Да, намерихме го. Кажи на майка ми, че е брат ми Пол!