петък, юли 30, 2010

Тримата странници




Вървели трима странници. В навечерието на съботата тримата се наговорили и скрили парите, които имали. В полунощ единият от тях станал и като взел парите, ги скрил на друго място. Накрая на деня странниците отишли да вземат парите и като не ги намерили, започнали да се обвиняват един друг в кражба. Решили да отидат на съд при Соломон.

Като изслушал техния разказ, Соломон им предложил да дойдат на другия ден за решение.
А той самият започнал да измисля начин, по който да открие крадеца, като го застави сам да се издаде. Когато страниците се явили в съда, Соломон се обърнал към тях със следните думи:

- Чувал съм за вас, че сте хора просветени, мъдри и опитни в спорните дела и ви моля да отсъдите в дело, с което се обърна към мен един цар.
В страната на този цар расли в съседство юноша и девойка. Те се влюбили един в друг и юношата казал на момичето: "Закълни ми се, че няма да станеш ничия жена, докато аз не дам своето съгласие." Момичето се заклело.

След известно време го сгодили за друг. След венчавката, когато младите останали насаме, невестата казала на младоженеца: "Не мога да стана твоя жена дотогава, докато не отида при първия си годеник, на когото съм се заклела, и докато не получа неговото съгласие за това."

Като дошла при първия си годеник, тя казала: "Вземи голям откуп в сребро и злато и ми разреши да стана жена на този, за когото ме венчаха." "Тъй като остана вярна на клетвата си - отговорил той, - аз няма да взема никакъв откуп. Върви, ти си свободна." А на младия мъж, който бил там казал: "Радвай се на съдбата си в този свят."

По обратния път ги нападнали разбойници. Сред разбойниците имало един старец, който, недоволен от заграбените пари и украшения, поискал любовни ласки от младата жена.

"Позволи ми - помолила тя, обръщайки се към разбойника, - да разкажа за един случай от живота си." И тя разказала историята на първия й годеж и за това, как са постъпили двамата й годеници. "Помисли -добавила тя в заключение, - този юноша, който имаше всички права над мене, преодоля своята страст и не ме докосна. Ти, като стар човек, още повече би следвало да обуздаеш себе си. Вземи всичкото това сребро и злато, само пусни мен и мъжа ми."

Като изслушал разказа й, разбойникът вдигнал очи към небето и дълбоко разкаян за това, което той, стоящият на ръба на гроба, е имал намерение да направи, не само пуснал младата двойка на свобода, но върнал и всичките пари и скъпоценности до последния петак.

- Царят - добавил Соломон, - в страната на когото се случило това, ме пита, кой от замесените в това заслужава висша похвала? И ето, сега аз ви моля да ми помогнете да отсъдя в това дело.

- Господарю - отговорил един от странниците, - според мен висша похвала заслужава невестата, останала вярна на своята клетва.

Вторият казал:

- За висша похвала е достоен младият мъж, който е успял да устои на изкушението и не я е докоснал, преди първият годеник да я освободи от клетвата й.

- Какво е това! - възкликнал третият. - Най-много се учудвам на разбойника. Помислете само. Не стига че не пипнал пленницата, парите, но и всичките пари, които му били в ръцете, върнал обратно!...

И казал цар Соломон:

- Този последният с такъв възторг говори за парите, които даже не е виждал, а само е слушал за тях. Как би постъпил той с тези, които са се оказали в ръцете му?



четвъртък, юли 22, 2010

Всичко е за добро




Веднъж раби Акива тръгнал на път, като взел със себе си магаре, петел и фенер.

Надвечер той стигнал до едно село и помолил за подслон за през нощта, но тамошните жители го прогонили, при това с удари и ритници. Това грубо отношение не разколебало вярата му и като си казал: "Всичко, което Бог прави, е за добро", уморено се затътрил да нощува в гората. Устроил се удобно, изял парче хляб и изведнъж чува - петелът крещи на умряло. Скочил раби Акива, но успял само да види опашката на лисицата, която побягнала надалеч с петела в зъби.

Загубата на петела не разколебала вярата на раби Акива Отново с думите "Всичко, което Бог прави, го прави за добро", той седнал да учи Тора под светлината на фенера.

Изведнъж се надигнал вятър и изгасил огъня. Отново казал раби: "Всичко, което Бог прави, го прави за добро" - и забелязал, че в тъмнината магарето е избягало. Огорчил се раби Акива от загубата на магарето, съжалил, че на сутринта ще се наложи да измине дълъг път пеша, поохкал, повъздишал и все пак повторил: "Всичко, което прави Бог, е за добро."

На следващата сутрин, като извървял целия път пеша и си свършил работата, раби Акива си тръгнал за дома. Като стигнал до селото, в което с него се отнесли толкова лошо, за свое удивление установил, че в него няма жива душа. Същата нощ, когато той молил за подслон, дошли разбойници и безжалостно избили всички.

Тогава раби Акива си помислил: "Неведоми са пътищата Господни. Ако жителите на селото ми бяха разрешили да остана, разбойниците сигурно щяха да ме убият заедно с всички. А съдейки по следите, те са дошли от гората, значи са били в там, когато бях и аз. Ако бяха чули петела или магарето, или да бяха забелязали светлината на фенера, и аз вече нямаше да съм между живите. Наистина, човек винаги трябва да разчита на Бога!"



сряда, юли 21, 2010

Истината и Притчата




Преди Истината ходела гола по улиците, както майка я е родила. Това, разбира се, не се харесало на хората и никой не я пускал у дома си. Веднъж, когато тъжната и обезпокоена Истина бродила по улиците, срещнала Притчата, облечена в красиви дрехи, радващи очите. Притчата попитала Истината:

- Защо ходиш гола и толкова тъжна по улиците?

Истината печално навела глава и казала:

- Сестро, аз падам все по-ниско и по-ниско. Аз вече съм стара и нещастна, затова хората се отдалечават от мен.

- Не може да бъде - казала Притчата - хората да се отдалечават от теб, защото си стара. Аз също не съм по-млада, но колкото повече остарявам, толкова повече намират у мене. Ще ти разкрия една тайна: хората не обичат простите, откритите неща.

Те предпочитат нещата да са малко скрити и украсени. Хайде да ти дам няколко от моите красиви рокли и веднага ще видиш как ще те заобичат.

Истината приела съвета на Притчата и се облякла в красиви дрехи. И о, чудо! От този ден никой не бягал от нея, приемали я с радост и усмивка.

Оттогава Истината и Притчата са неразделни.



вторник, юли 06, 2010

Подход




Една вечер след дълъг работен ден бащата седнал да чете вестник. Детето, което искало да играе, не му давало спокойствие.

Накрая бащата се ядосал, откъснал от вестника една снимка на земното кълбо и я накъсал на стотици парчета.

"Хайде, синко, сглоби пак снимката от тези парченца" - казал той, като се надявал, че така ще намери работа на детето за достатъчно дълго време и ще си дочете вестника.

За негово учудване детето се върнало само след минута с идеално сглобената снимка на земното кълбо.

Слисаният баща го попитал как е успяло да извърши този подвиг, а то се усмихнало и казало:

"Татко, от другата страна на земното кълбо имаше снимка на един човек и след като сглобих човека, светът си дойде на мястото".



неделя, юли 04, 2010

Дървото на желанията




В Индия, концепцията за рая е дърво изпълняващо желанията. Който седнел под такова дърво, всяко негово желание се изпълнява веднага. Няма никаква задръжка, никакъв времеви промеждутък между желанието и неговата реализация.

Човекът бил уморен и легнал да спи под такова дърво, изпълняващо желанията. Когато се събудил, почувствал силен глад и помислил:

- Много съм гладен, бих искал да имам малко храна отнякъде.

И веднага отнякъде се появила храна. Направо извирала от въздуха, много вкусна храна. Човекът бил толкова гладен, че не помислил от къде се е появила (когато сте гладни, много-много не му мислите). Той започнал веднага да яде, а храната била така вкусна...

След това, когато гладът му преминал, той се огледал наоколо. Сега той чувствал удовлетворение. Появила му се друга мисъл:

- Сега, ако имаше и нещо за пиене ...

В Рая няма забрани и веднага се появило прекрасно вино.

Лежейки в сянката на дървото и спокойно пийвайки от виното, обгръщан от прохладния вятър в рая, той започнал да се удивява:

- Какво става всъщност? Може би аз спя? Или пък тук има няколко привидения, които си правят шеги с мен?

Дървото изпълнявало всички желания. И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни – именно такива, каквито той си ги представял.

Човекът се разтреперил и помислил:

- Сега те сигурно ще ме убият.

И те го убили.